Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Джузепе Верди и Рихард Вагнер са родени в една и съща година. Верди на 10 октомври 1813 в селото Ле Ронколе край Бусето, а Вагнер малко по-рано на 22 май същата 1813 година. И двамата Верди и Вагнер са революционери по своему. Противопоставянето се засилва някъде през 50-те и 60-те години на века, като препирните за и против са по-скоро занимание на пресата или пък на отделни кръгове от запалянковци. Франческо Фачо - диригент, композитор, професор по композиция в Миланската консерватория, дирижирал в Ла Скала „Силата на съдбата”, „Дон Карлос”, „Отело”, „Аида” автор на опери между които „Хамлет” по либрето на Бойто. Та Фачо и Бойто, заедно с либретиста Емилио Прага били наричани в Милано „съвършената тройка”. Те имали почитатели в артистичните среди на града, както и в салона на прочутата графиня Мафей, почитателка на Верди. Фачо, Прага и Бойто били акламирани като предтечи на „новото изкуство”. Но не „изкуството на бъдещето” на Вагнер отвъд Алпите. Фачо и Бойто били противници на това модерно „изкуство на бъдещето” както и Верди впрочем. Техният идеал е обновлението на италианската музика чрез връщането и към нейните самобитни източници. Публиката обаче не разбрала и се подигравала на двамата ентусиасти Бойто и Фачо като ги наричала апостоли на вагнерианството.
