Разговорът е посветен на малко известна част от далечното ни миналото - става дума за Скретиска, луксозното предградие на Сердика, което е било разположено върху терена на днешния град Костинброд. Повод за предаването е изключителното изследване наречено „Един път, един храм, един дворец и десет века история. От Скретиска до Костинброд (4-14 век)”. Но то няма за цел да бъде „История на Костинброд”, а да проследи онези ярки щрихи в миналото на Костинбродския регион, които хвърлят светлина върху изключителното му място в политическата и културната география на християнска Европа.
Книгата обхваща времето от Късната античност и Средновековието, двете лица на едно цяло от древността, та до днес. Разказът е не само за Скретиска-Костинброд, но за Сердика-Средец-София. Трудно е да се даде категоричен отговор от кой етнос са ни завещани имената Скретиска и Сердика. Но участниците в разговора разглеждат всички възможни варианти за отговор на този въпрос - етнически, географски, фолклорен. Но има и нещо, което е недвусмислено доказано, че Скретиска и Сердика са и средищно, и гранично място, а не само спирка по Диагоналния път през Късната античност и през Средновековието. Археологическите паметници и писмените свидетелства за Скретиска и Сердика са вписани в цялостната история на Римската империя от управлението на Галиен през включването на района в пределите на Българската държава до края на 14 век. 
Цялата история е тясно преплетена с житейския път на императорите и техните семейства, резидирали в Сердика и луксозното предградие Скретиска. Слушателите проследяват част от разказите за Аврелиан Сердикиецът, Галерий, Константин Велики и последните цезари, резидирали в двореца в Скретиска – Ветранио, Зинон, Герман, и дори може да надникнат в живота на двореца през личните истории на жените, които, както изглежда, са живели в него - съпругата на Галерий Галерия Валерия, Констанция, Фауста и Елена - сестрата, съпругата и майката на Константин Велики, Елиа Ариадна - съпругата на Зенон, внучката на крал Теодорик Велики принцеса Матасунта.
Прелюбопитната история на принцеса Матасунта, чийто последен съпруг е цезар Герман, всъщност е илюстрация на древната идея за предаване на власт по линия на царската дъщеря, кодирана и в редица приказки. Дали Галерия Валерия е прототип на св. Екатерина, тачена като светица и изобразявана като царица, може само да се предполага, но в изворите витае внушението за важното място на жените от двореца в утвърждаването на християнската вяра.
И точно в това поле се намесва и историята на Сердикийската църква и не само заради Едикта на толерантността на позабравения покрай Константин Велики Галерий. Цялостното впечатление от историята на Сердикийската църква и нейния диоцез и мястото ù в утвърждаването на християнството е, че те имат свое мнение за вярата, което не винаги съвпада с това на Рим и на Константинопол. Това несъвпадение авторката доц.д-р Вачкова нарича „постоянно дисидентство”, защото нишката на богомилството и на паметниците, които могат да се свържат с тази вяра, преминава през целия текст на изследването. Остава впечатлението, че идеите за светлината и просветлението, които водят до сближаване с божественото и достигане на познание, са преминали от древните култове и мистерии в специфичната вяра и обредност на богомилите и дори са кодирани в достигналите до наши дни паметници, фрески, представи за пространството и фолклорни разкази.
Безусловно голям интерес предизвикват разсъжденията на Веселина Вачкова за ранните години на българския контрол върху територията на Софийската котловина и на запад от нея в резултат на сключения договор между Константинопол и българите през 480 г. за защита от готите. В резултат на тази хипотеза логично изниква въпросът дали наистина кан Крум е първият български владетел, влязъл в Сердика и управлявал този район.
Основният мотив на предаването е насочен към повдигане на булото на забравата от славното културно и църковно минало на Скретиска-Костинброд и Сердика-Средец-София и неизтриваемия ù отпечатък в битието на българите, а и на други европейски народи.
