Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Забранените народни песни по времето на социализма

Снимка: Областна администрация Видин

Това е част от един много по-голям български проблем – обичаме да преиначаваме историята ни.

Това каза за предаването "СЪботаж“ по програма "Хоризонт“ Борислав Геронтиев, поет и познавач на фолклорните песни.

Фолклористът даде пример с песента "Шар планина“, в която се пее за планината Шар (бел. ред. - планина на границата между Косово и Македония), а се изпълнява от родопски певец с родопски словесен и музикален диалект:

Това е 100% родопска народна песен, пък се пее за Шар планина, която няма нищо общо с Родопите. Тази песен е сложена в забранените песни, тъй като когато по националното радио звучи "Поспусни се, Шар планино, повдигни си тъмни мъгли, да си видя моя татко, мойта майка…" означава, че България гледа към Македония и смята, че там са майка му, баща му, неговата планина.

Песента "Манучкината майчица“ е записана през 1951 г. и изпълнявана от Соня Кънчева, която научава песента от майка си от село Друмево, Провадийско. В песента се пее Не ща го мамо, не що го, а  певицата дълго време пее – Искам го, мамо, искам го, че й Първан страшен хайдутин, на хайдутите байрактар, байрактар още войвода.

Това е великолепен пример как ние сме се отнасяли и продължавали да се отнасяме еничарски към нашето културно наследство. Обръщаме нещата така в контекста на съответната политическа ситуация в момента, заяви журналистът Росен Тахов.

Песента "Добра Добранка“ пък започва с Я казвай, казвай, добра Добранке, свекровото си тежко имане! Оказва се, че според оригинала в началото на песента се пее Хайдути мъчат добра Добранка.

Според Росен Тахов еничарите са били много добре военно обучени, много добре образовани като тактика, стратегия:

Еничарският корпус съществува около 500 години, ликвидиран е чак 1826 г., защото те стават нещо като държава в държавата.

Вероятно единствената гробница на еничарин в България, а може би и на Балканския полуостров се намира в Княжево в София в двора на църквата "Св. Илия“. Там е погребан кърджалийският главатар Кара Феиз, който също е обучен в Еничарския корпус. По времето на феодалните размирици повежда банда главорези. В края на живота му става поврат като този на Индже войвода и той иска да го погребат в двора на църквата, в която има и мавзолей на един мюсюлмански светец Бали ефенди, който проповядва дуалистично обучение за мир между кръста и полумесеца, за любов между всички народи.

В българските градски песни има цял корпус, които се наричат гурбетчийски песни, каза фолклористът Борислав Геронтиев:

От сегашните модерни песни най-мащабно развитие получава точно този клон от градските песни – гурбетчийските. Всеки певец днес се чувства длъжен в репертоара си да има една такава песен, защото в което градче и село да иде, когато запее такава песен, разплаква младо и старо.

Журналистът Даниела Горчева, която живее в Холандия, определи като несъстоятелни тезите, че българите в чужбина са изменници, и добави:

Това са тезите на тези, които не им е изгодно да се пренасят работещите практики от приличните правови държави с класическа призната демокрация.

Целия разговор чуйте в звуковия файл.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна