Композиторът работи по операта усилено през цялата 1916 година и я завършва на 19 февруари1917 г. Поставена е на 6 юни същата година под диригентството на автора. Режисьор на първия спектакъл е Кръстю Сарафов. Първата Гергана е Мария Василева, Никола - Панайот Димитрова. Маестрото дълго и внимателно подбира темите, а значителна част от фолклорните мелодии в нея са записани лично от композитора в Родопския край. За сюжет на операта е избрана поемата „Изворът на белоногата” от Петко Р. Славейков. Композиторът обаче няма успех в избора на либретист: Любомир Бобевски, който е популярен за времето си поет. Преработката на поемата в оперно либрето е несполучлива. Въпреки че композиторът отстранява някои от недостатъците на либретото, част от тях остават. Успехът на „Гергана” се дължи на голямата популярност на сюжета в оригиналната творба.
След премиерата в София операта е представена и в Стара Загора на 1 юли 1925 г. Играна е в Ямбол, Бургас, Харманли, Ловеч, Русе, Хасково, Сливен, Пловдив, Плевен.
Действащи лица:
Гергана (сопран)
Никола (тенор)
Христина (алт) – майка на Гергана
Горана (сопран) - приятелка на Гергана
Латина (мецосопран) - приятелка на Гергана
Дядо Недялко (бас)
Златан (баритон) - приятел на Никола
Баба Цона (алт)
Селим бей (баритон)
Мухтар ага (баритон)
Първо действие
На седянка у Гергана всички моми и момци се веселят, само Гергана е тъжна, защото Никола още го няма. Момъкът пристига с група младежи. Закъснели са, защото са носили камъни за новата къща. Всички се радват на предстоящата сватба. Седянката се разтурва, а влюбените остават сами. Двамата са щастливи, а преди да се разделят Никола иска китка от любимата си. Гергана отказва, защото вечер китка се не дава – ще донесе нещастие. Никола обаче грабва цветето и си тръгва. Гергана остава сама с тежките си предчувствия.
Второ действие
Първа картина
Рано сутринта, Гергана шета из къщата и се готви да отиде на извора. Там ще я чака Никола. Тежките мисли от вечерта отново се връщат. Още по-мрачно е настроението й след като чува разказа на дядо Недялко, който споделя с нея историята на своята починала дъщера. Майстори зидари вградили сянката й в основите на селския мост. Христина - майката на Гергана й напомня че трябва да отиде за вода. Нарамила менците Гергана тръгва. Малко след това разтревожена пристига баба Цона и казва, че край извора е разположил лагера си Селим бей.
Втора картина
Край извора Селим бей с любопитство наблюдава пристигащите да напълнят вода девойки. Той решава, че тъй като в харем си няма само българка, може би е време да си избере една. Никола, който е дошъл по-рано като вижда турците решава да пресрещне любимата си и да я върне, но двамата се разминават. Гергана заедно с дружките си Горана и Латинка налива менците и се оглежда за Никола. Беят я вижда и поразен от красотата й нарежда да бъде доведена в стана му. Той се опитва да я изкуши с обещания за охолен и богат живот, но момичето е непреклонно. Тя иска да остане тук, заедно с любимия си, с родителите и приятелите си. Разбрал какво е станало Никола събира младежите и всички заедно отиват да измолят милост от бея. Трогнат от голямата любов на младите беят нарежда девойката да бъде освободена и в тяхна чест на мястото на извора да се изгради чешма.
Трето действие
Чешмата е готова, но се оказва, че в основите й майсторите са вградили сянката на Гергана. Девойката линее и никакви лекове не могат да я спасят. Никола също търси спасение за любимата си, но напразно. Девойката умира, а Никола губи разсъдъка си. Той броди около чешмата, зове името й. Привиждат му се самодиви, сред които и Гергана. Виденията изчезват, а Никола умира.
