Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Странно или не, но приказката за традиционното българско патриархално семейство продължава да живее. Тя се възражда по време на празниците и чрез ритуалите, чийто смисъл е напълно неясен за днешния градски човек. Носталгията по нея изплува всеки път, когато в преходното ни и кризисно време се почувстваме самотни, объркани и нещастни. Без да го осъзнаваме, традиционният патриархален манталитет се намесва в семейните ни отношения, в разпределението на работата и отговорностите на мъжа и жената, във възпитанието на децата. Видимият свят на бързо развиващите се технологии и тук изпреварва света на мислите и нагласите ни. Затова в поредицата за традиционното патриархално семейство ще се опитаме да го поставим в неговото време, за да научим как са живели дедите ни и да се отърсим от носталгията по безвъзвратно отминалото. В първото предаване се опитваме да възстановим картината на бита в предмодерната епоха, макар че за традиционния човек видимият и невидимият свят са еднакво важни и всяко действие от реалния живот се съпътства от вярвания и ритуали, утвърждаващи същия ред и в отвъдното. Важно е да знаем и че в предмодерното време семейството не е само група от близки хора, а е стопанска единица, в която всеки работи това, което му е отредено и изпълнява указанията на „висшестоящия“. Домът, храната, облеклото са дело на самите членове на семейството, многото работна ръка е гаранция за благоденствие. Земята е основното богатство, което ревностно се пази в рода и се наследява само по мъжка линия, макар че официалният османски закон дава и на женската челяд право на наследство. Това, разбира се, е модел, конструиран по късни свидетелства. Картината на живота е била далеч по-многопластова, предупреждават специалистите. В предаването участват доц. Петко Христов, доц. Анна Лулева и уредникът Димитър Василев от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, етнографът д-р Валентин Лазаров и доц. Румен Ковачев от Националната библиотека.
