Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Според идеалния модел на задружно съжителство, труд и отношения, членовете на голямото патриархално семейство са подчинени на строга йерархия. Тя се утвърждава от вярванията, в обредите и фолклора, от общественото мнение, а в по-късно време – и от правото и политиката. В този модел светът на мъжете и светът на жените са ясно разграничени. Мъжкото е доминиращо, то е правилното, доброто, дясното, женското е слабото, грешното, лявото. Мъжът оре и сее, жената готви, пере, тъче и шие, мъжът представя семейството пред властите и в общността, жената ражда и се грижи за децата и болните. Дори на трапезата мъжете и жените седят от различни страни. Макар че многобройни свидетелства разказват за житейски ситуации, в които жени поемат мъжките задължения и роли, според общия модел е важен родът, а родът върви по мъжка линия, името и имуществото на рода се предават на синовете, жените се разменят между мъжките родове, за да ги продължат, раждайки мъжки рожби. В някои диалекти роднинството по мъжка линия се нарича „дебела кръв“, а по женска – „слаба кръв“. Влизайки в новото семейство, жената губи своето име и приема мъжовото. Възрастта е другият важен критерий за подреждане в йерархичната стълбица на традиционното семейство, в която възрастният, опитният е най-високо. В аграрното общество на предмодерността, което оцелява и се възпроизвежда, повтаряйки умението на предците, младите са зависими имуществено, но и житейски и морално от възрастните. Така те задълго остават „деца“ при своите родители. В същото време самото детство не се приема за нещо значимо, макар че децата са считани за дар и богатство за рода. Още от малки те се включват в трудова дейност и се подготвят за бъдещите си роли на мъже и жени. В предаването участват доц. Анна Лулева, доц. Анелия Касабова и гл. ас. Мария Маркова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, доц. Таня Бонева, дългогодишна преподавателка в СУ и доц. Мария Китанова от Института за български език.
