Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Синът дава име на баща си

Не знам какво си мислите, като четете това, но ние имаме предвид едно твърде любопитно явление в езика – вече съществуващи понятия се преименуват, след като се появи нещо подобно на тях. Примерите са много – писателят Александър Дюма става Александър Дюма – баща, едва след като един от синовете му, носещ същото име, започва да пише. Преди да се появи електрическата китара, акустичната е просто „китара“. Кранът за студена вода получава това наименование, след като от чешмите потича и топла вода. Хората стават „пешеходци“ едва когато се появяват превозните средства. Киното не знае, че е „нямо“, преди да се появи „говорещото“. Приемниците стават аналогови, след като са измислени цифровите. „Шоколад“ отначало означава напитка, след като започват да се правят и масово да се разпространяват шоколадовите блокчета, те приемат това име, появява се и кремообразният„течен шоколад“, а какаовите напитки се наричат „топъл шоколад“. Тези обновени най-често чрез добавяне на прилагателно или числително име названия са наречени от някои автори „ретроними“. Според специалистите те се числят към неологизмите и са слабо, да не кажем съвсем не, изследвани. За нас пък е интересно да видим как се раждат този вид думи и съчетания и по какви причини, къде са най-много и как навлизат в речта ни. За това разговаряме с проф. Валентина Бонджолова от Великотърновския университет
• Езикови справки по радиото: „за в бъдеще“, „повторяемост“ или „повтаряемост“
• Забравете тази дума: от коя дума или съчетание предлагате да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, красива и изразителна
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени