Може да се предположи, че названието на празника идва от прилагателното суров – такава е дряновата пръчка, току-що откъсната от дървото, напъпила, гъвкава и жилава, пълна с живот. Такава е и новата година, сякаш току-що откъсната от дървото на живота. Такъв ще бъде и човекът, който е сурвакан в първия й ден – здрав, весел, силен и късметлия. 
Според други хипотези името на празника се извежда от древното прилагателно сур, което означава „сив” или „белезникав” на цвят, но още „светъл, блестящ, златист”, т.е. „слънчев”. Някои учени допускат съществуването на древен славянски бог на слънцето, наречен Сур, който бил почитан по това време на годината. Възможно е също да се направи връзка със санскритската дума сурия със значение „слънце”. Подобна връзка е допустима, като се има предвид общия индоевропейски произход на двата народа. Показателно е също, че в нашия фолклор особеният епитет сур се отнася и към различни митични образи, каквито са еленът, ламята, мечката, птицата, волът.
В Пернишко обаче празнуването на Сурва не приключва на 1 януари. Тринадесет дни по-късно хората от района посрещат настъпването Новата година според стария календарен стил. Тогава се провеждат характерните местни маскарадни игри, известни като Сурва, Сурова или Сирова. По традиция се маскират млади неженени мъже и за тях ритуалът има смисъл на посвещение: след като са били сурваскаре, те вече могат да сключват брак. В наши дни обаче участват и по-възрастни мъже, а също деца и дори девойки. Облеклата и маските са разнообразни, изработени от животински кожи и рога, от пъстри платове или птичи пера. Задължителен атрибут са хлопките, които всички носят на кръста си. Заедно с маската, те са гордостта на сурвакаря и понякога теглото им достига над 50 кг. Техният отмерен и гръмогласен звън оглася селищата, като съобщава на всички за пристигането на сурвакарите. Това се случи и тази година на 13 и 14 януари.
Дружините се предвождат от билюкбашии, облечени като военни и въоръжени със саби и свирки, които задават ритъма на шествията. С тях има и други забавни персонажи: поп, булка и младоженец, циганка, мечкар с мечка. В навечерието на празника сурваскарите се събират със запалени факли в центъра на селището, където палят голям огън и танцуват около него. На другия ден обикалят домовете, придружени от музиканти, и благославят за здраве и плодородие. Този древен народен празник, запазил жизнеността си и до днес, е признат за „Живо човешко съкровище” на България, а от декември 2015 г. е включен в Представителната листа на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
След броени дни предстои още един празник с името Сурва – Международният фестивал на маскарадните игри, който ще се проведе в Перник между 29 и 31 януари. Възникнал на основата на местната традиция, фестивалът се превръща в популярно събитие, което събира участници и зрители от всички континенти. През 2016 г. фестивалът навършва 50 години, като предстои юбилейното му 25-о издание. Като най-екзотичен участник тази година се сочи групата от Мали, която ще представи традициите на африканското племе догони.
Снимки: БГНЕС и Вихра Баева
