В периода 1 юли – 31 декември 2018 г. България за първи път ще поеме ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Нашата страна ще има активна роля в създаването на европейското законодателство, във формулиране на приоритети и гарантиране непрекъснатост на дневния ред на ЕС, както и в представителството на интересите на държавите-членки. За да бъде компенсирана липсата на приемственост в работата между отделните държави, с влизането в сила на Лисабонския договор, се създаде тройно председателство, което изготвя обща 18-месечна работна програма. Преди нас в „триото” са Великобритания и Естония.
За България четирите основни области, в които ще бъдат изработвани детайлни приоритети и ще се определят законодателно досиета, са: „ЕС – съюз за работни места, растеж и конкурентоспособност”, „Миграция и сигурност”, „Ефективен енергиен съюз и политика в областта на климата” и „ЕС на световната сцена”.
Тези предложения, които ние сме направили, започват сега да се обсъждат с тройката в рамките председателството, от което и ние сме част – уточни в специално интервю за Радио България вицепремиерът Меглена Кунева, национален координатор на подготовката на председателството. – Малко ще трябва да изчакаме докато дойде времето, когато можем да оповестим, от името на трите страни, какви ще са приоритетите. Има си строго определено време, в което „тройката“ прави общите предложения. В София беше първата среща Великобритания, Естония и България. До юли т.г., след консултации с Генералния секретариат на Съвета, трябва да е готова структурата на общата програма и определени сроковете, в които да бъде завършена. До края на годината екипите на трите страни трябва да уточнят проекта на обща програма, в това число законодателните досиета и събитията, по които ще работят председателствата. Приоритетите се избират сред десетте, които има ЕК, Европейския парламент и с които Съвета също се е съгласил. От тях се взима това, което е най-полезно за ЕС.
Според вицепремиера Меглена Кунева България стои добре и в четирите области, предложени от нашата страна:
Не мисля, че енергетиката, която е много важна за България, защото сме страна зависима в енергийно отношение, е по-важна отколкото да дадем шанс на предприемачите да започнат бизнес с високи технологии. Той се крепи на добра бизнес среда и на умни хора. Ако имаме и двете, България може да добави към БВП много голяма добавена стойност, а и това е вид работа, към която хората се стремят. Това е икономиката на ХХI век. И този въпрос, който за нас в социално отношение е тежък, за хората, които напускат страната, за размера на заплатите, тук би могъл да намери своя естествен бизнес отговор. Сигурността, охраната на външните граници, климатичните промени са все теми, които отговарят във висока степен на българските интереси. Ще спомена и кохезионната политика, която минава през философията на многогодишната финансова рамка. Това са парите, които идват по фондовете към нас, те също са много важни за страната. В момента нашите инфраструктурни проекти се осъществяват благодарение на тези пари.
Мандатите на ЕК и ЕП изтичат през 2019 г. Очаква се най-интензивният период на законодателна дейност да бъде между 2018 – 2019 г. и на нас се пада ролята на последна държава от „триото“ с Естония и Великобритания, която трябва да „затвори” много от досиетата, поставени на масата за преговори. Това изисква големи умения и е истинско състезание – колко от досиетата ще успееш да затвориш. Всяко председателство накрая се поздравява с броя на затворените досиета.
Това, което аз искам да остане от българското председателство, е хората да знаят повече за нас – допълни Меглена Кунева. – От друга страна и ние да знаем повече за Европа и за процесите в ЕС, защото ставаме все по-скептични, тръгвайки от очакването, че някой отвън ще реши нашите проблеми. За мен успех ще бъде, когато накрая на председателството чуя оценки от различни страни, че българите са добре подготвени, че българите знаят и умеят да постигат съгласие.
По време на ротационното председателство на Съвета на ЕС България ще бъде изправена пред сериозно предизвикателство. Ако няма предсрочни парламентарни избори, тогава изтича мандатът на това правителство и на този парламент. Добре е да си спомним, че поемайки ролята на председател на Съвета на ЕС през 2010 г., Белгия бе в политическа криза. Председателството, за шестте месеца, се осъществи от служебен кабинет и бе оценено като много успешно. Ето пример как политическият елит в една страна, въпреки трудната вътрешнополитическа ситуация, загърбва различията и постига консенсус в името на важна цел. При добра подготовка и ясно заявени цели, можем да очакваме българското председателство на Съвета на ЕС да бъде успешно.
