Малката Мариана Аламанчева мечтаела да стане хирург, но когато присъства на една аутопсия и припада още при първия разрез, разбира, че това не е за нея. Като че ли внушение свише я носочва към актьорската професия. Още като ученичка в Техникума по електротехника „Киров” попада в кръжока по художествена самодейност и това променя всичко. Във ВИТИЗ неин учител е проф. Желчо Мандаджиев, за когото и до днес пази най-топли чувства. За нас, студентите, той беше като баща, беше всичко и ни научи на най-важното – споделя актрисата. След завършването им той обикаля всички театри в България, за да види своите възпитаници и да им помогне, ако е необходимо. Именно той кани в Сатиричния театър нея и колегите й от толбухинската група (Жоржета Чакърова, Светослав Пеев, Коста Карагеоргиев), където са по разпределение.
Марина Аламанчева играе повече от 30 години в Сатиричния театър. Помним я в ролите на Дерменджиева в „Сако от велур” от Станислав Стратиев , Жената в „Рейс” една великолепна сатирична комедия също на Станислав Стратиев и още много, много други, с които завладяваше публиката. Актрисата не съжалява, че е била само в този театър, защото харесвала духа на този дом на Мелпомена, въпреки че комедиите не са „благосклонни” към ролите на жените. В Сатирата имаше много смях, непрекъснат кикот по време на репетициите и преди представлението. И сериозна работа - казва актрисата. Съжалява само, че когато си тръгва от Сатирата, той не е на онова ниво от техните години. През активните си години като актриса тя играе в много телевизионни филми като „Криворазбраната цивилизация”, „Албена”, както и на големия екран във филмите „Два диоптъра далекогледство”, „Не си отивай”, „Селянинът с колелото”... И до днес зрителите на малкия екран я помнят като кака Мариана от предаването „Сладкарница „Захарно петле”, което се излъчва 13 години.
Днес актрисата вече не се интересува от политика, защото е разбрала, че у нас изразът политиката е мръсна работа отговаря напълно на истината. Но има категорична гражданска позиция относно промените в учебните програми на учениците, които се коментират в последно време. Не е съгласна с използването на думи и изрази, които подменят смисъла на турското робство. Тя сподели, че не обича държавата си, но уважава Родината си. И каза, че кръв капе от сърцето ѝ от онова, което се случва днес в България. Не е съгласна с пенсионирането на актьорите, както и с театралните реформи, които освободиха от театрите такива колоси като Таня Масалитинова, Славка Славова и много други. Разказа и тъжната история с освобождаването от театъра на актьора Антон Горчев.
Днес Мариана Аламанчева живее с обидно ниска пенсия. Но тя е научена от своите родители да не се оплаква. И каза: Аз не съм загубила своя дух! Не са важни парите. Важен е духът!
