В дните около своята 80-годишнина Радио България ви предлага всеки месец да гласувате за музика от България. Сред излъчилите победителя чрез жребий ще се разпределят 3 диска в съответния жанр. Гласуването е на редакционния мейл den@bnr.bg. Резултатите ще бъдат обявени на 15 март.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Жанровете, в които започваме класацията, отговарят на музикалните стриймове в горния десен ъгъл на сайта ни. Самите произведения ни се предлагат от авторите на съответните стриймове. Затова в няколко последователни материала ви запознаваме с тези колеги. Те отговарят на въпроси, свързани с първите им музикални и радио спомени, идеите, принципите и евентуалните компромиси, въплътени в стриймовете.
Продължаваме представянето на колегите, даващи ни възможност да сме 24 часа онлайн с любимата си музика – като в случая става дума за български поп и рок. Здравко Петров е автор на предавания с тази музика в програмата за култура на БНР и преподава нейната история на студенти в Консерваторията. Как „влиза“ в музиката и в радиото? Петгодишен родителите му го водят на прослушване в Музикалното училище, където започва с цигулка, на 12 вече се ориентира изцяло към пианото и постепенно навлиза в музикалните среди. Като тийнейджър открива попмузиката по най-естествения за онова време начин – по радиото:
У нас много се слушаше БНР, а аз даже си записвах на касетки цели музикални предавания. Първият ми спомен е от предаването „Гласове и мелодии, които помним” откъдето се запалих по ретромузиката.
Работата по стрийма с българска музика отваря на Здравко много нови пространства – като дигитализира старите записи, той открива за себе си и слушателите си неща отпреди 30-40 години.
Тези неща от фондовете на радиото сигурно са били използвани в програми само когато са били записвани, а след това са изпаднали в забвение и това е нормално.
Нормално е също работата в БНР – мечта за мнозина, а и за самия Здравко – да обогатява познанията му във всички жанрове, защото те са част от богатството на фонотеката на радиото. Българската т.нар. „естрада” носи на Здравко много фенове от страната, където най-добре е била „експортирана” преди години – Русия. Учудващо за него, те си спомнят имената на отдавна напуснали ни звезди като Емил Димитров и Паша Христова. Това доказва и правилността на стратегията му да се фокусира върху автори и изпълнители, които вече ги няма или да изравя съвсем забравени имена, което със сигурност провокира слушателите му.
Ето и няколко примера – Красимира Минева записва серия песни в 60-те и после изчезва, Нина Светославова, Росица Николова са също от тази категория, Мария Мицева – тя не живее в България от 1969. Извадих и много записи на Милчо Левиев като диригент на Бигбенда на БНР, както и негови произведения. (Милчо е „спрян“ от ефир в момента, в който по покана на джазмена Дон Елис напуска България в 1970 и заживява в САЩ, където твори до падането на комунистическия режим тук, б.а.)
Здравко не желае да има компромис в плейлиста си – случва му се да отказва на любители непрофесионални записи с недобро интонационно звучене. Иначе от фондовете на БНР рядко „цензурира“ песен – трябва, по думите му, текстът й да е явно „бутафорен или политически“. Здравко ме контрира, че не цензурира, а подбира в съответствие с мисията на обществената медия. Съгласявам се, че има достатъчно ценз за да осъществява подходящия подбор.
Класациите, които ще ни предлага Здравко, започват в месеца на любовта и виното – февруари (на 1 или 14 в България се отбелязва Празника на лозето и виното), с акцент българска поп музика с вкус на вино и любов.
Сануси Данкаба /Нигерия/, Уго Лонги /Аржентина/ и Дамани Рашид /Алжир/ – това са тримата победители, изтеглени чрез жребий сред позналите песента, събрала най-много слушателски гласове в първвото издание на класация „Чуй България”. Песента е „Алтън Стоян” в изпълнение на Вълкана Стоянова и Никола Ганчев. На победителите – честито, вече чакаме гласовете ви в поредното издание на класацията.
