Чуйте жуженето на стършелите Румен Белчев и Вичо Балабанов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Гнездото на стършелите” – съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио. Вичо, има един много хубав стар виц - питали един какво ще направи, ако спечели милион от тотото. - Нищо - рекъл тоя. - Как така - нищо? - А от къкъв зор? Питал ли си се как най-полезно може да се похарчи един милион? Не се питай повече - вече всички знаем! Един милион дадохме на чуждестранни експерти, за да ни кажат къде са откраднатите четири милиарда от Оная банка, на която клиентите й бяха скъпи. Експертите си прибраха милиона, направиха каквито проверки трябва според тях, писаха, брисаха и тържествено ни връчиха дебела папка от петстотин страници, в които ни обясниха къде и при кого са отишли милиардите. Папката моментално бе засекретена и едва, когато стана ясно, че работата ще се разсмърди, че синдиците дават на медиите измислена информация, че замирисва на спиране на фондове, ни бе връчена за четене. Не лично на нас, разбира се, а на нашите народни представители като представляващи нашите интереси. За превод и дума не стана - може би защото, ако си говорим с реплики от филмите - защото веднага след като си преведат страничките, преводачите ще трябва да ги застреляме. Седмици след това знаменателно събитие най-после знаем нещо със сигурност - че тъй като докладът е на английски, народните ни представители не могат да го прочетат. Сега поне едно нещо знаем с абсолютна сигурност! Струваше си милиона! Не знам къде беше ти по празниците, на мен финансите ми стигнаха колкото да прескоча до Пловдив - хубав град, хубави хора, густо майна и бомбар, разбираш... Така се случи, че в събота вечерта търчах след автобуса от Пловдив за София. Има една пряка уличка към автогарата, с която се избягва обикалянето на болницата, само че беше затворена. В шест вечерта на третия от четирите почивни дни оранжев багер буташе стара сграда, вдигаше се пушилка, а улицата бе преградена. Автобуса, както виждаш, хванах, старите пловдивски тютюневи складове, както видя - не оцеляха... Но пък стана чудо - видяхме как цял един общински съвет с кмета начело барабар, се опитва да изиграе трите азиатски маймуни едновременно като един древногръцки хор, с физиономии скрити зад папките - първи глас - не чул, втори глас - не видял, трети глас - не казал. Всъщност, май че древногръцките хорове май не бяха на гласове. Казва ли ти някой! По-важното е, че, знаеш ли, получаваше им се! Абе, хубав град, хубави хора, само дето не са случили... На какво не са случили ли? Няма да ти кажа. Ще ти кажа обаче, че както винаги всичко, което се прави у нас е или абсолютно законно, или поне няма законови пречки да не бъде извършена поредната глупост, намирисваща на някой лев под масата. Значи, разрешението за събарянето било дадено още преди шест години, защото сградата била частна собственост и не била паметник на културата. Станала била малка техническа грешка - като паметник била записана съседната сграда. Не знам коя точно съседна сграда имат предвид - едната съседна е жилищен блок от средата на миналия век, другата - автогарата. Май за пръв път си имаме автогара - паметник на културата! На мястото на складовете собственикът бил заявил, че щял бил да строи хотел - може би „Хилтън”, а може би - нещо подобно, но пак толкова луксозно. Съвсем правилно - къде другаде е мястото на „Хилтън”, освен до градската автогара! Слезеш от автобуса, на автогарата – напомням - паметник на културата, посреща те пиколо с ливрея, казва ти уелкъм, поема ти багажа - натъпкан в най-здравата найлонова торбичка и те въвежда с почести в хотела! Не ти е смешно? Сигурно защото това не е смешно. Смешно е да си помисли човек какво би станало из милата Родина, ако наистина вземат, та приемат допълненията към Закона за културното наследство, според които би трябвало тричленки от общините да решават съдбата на паметниците на културата. Вече знаем какъв ще бъде подборът на експертите - единият задължително ще бъде глух като глухар в любовен период, вторият - кьорав като къртица, а председателят ще бъде служебно задължен да мълчи като пукал... И ще си нацвъкаме хилтън до хилтъна, мила моя майно льо...
