Сцена от постановката на "Троянците" от Хектор Берлиоз на Хамбургската държавна опера
Снимка: Staatsoper Hamburg
За пореден път в ефира на програма „Христо Ботев“ ще ви направим съпричастни на събитията от световната оперна сцена благодарение на сътрудничеството на по линия на Европейски съюз за радио и телевизия. Миналата есен Кент Нагано, американският диригент с японски корени, встъпи на поста си главен музикален директор на Хамбургската държавна опера. Първата му изява на този подиум беше премиерата на „Троянците“ от Ектор Берлиоз. Мащабно произведение, но реализирано без пищни декори и сценични костюми – доста модерно в последно време режисьорско решение, своеобразен опит да се осъвремени оперния спектакъл.
Любопитна е историята на създаването на творбата. Дълги години Берлиоз мечтае да напише опера по героичните епоси на Омир и Вергилий. Желанието му е това да е грандиозно съчинение; дело на неговия живот, което да се превърне във „френска национална опера“ и да утвърди идеала му за музикална драма (различна от тази на Вагнер). По отношение на вечния спор – соловото или музиката да надделява, Берлиоз е категоричен в полза на музиката. В писмо от 12 август 1856 година до княгиня Каролина Витгенщайн, на която е посветена операта, композиторът пише: “Работата по „Троянците“ е много тежка. Моля всички богове на Вергилий да ми помагат, иначе ще загина. Извънредно трудно е да намеря музикалната форма, онази форма, без която музиката не може да същуствува или се явява като унизен роб на словото. В това именно е и престъплението на Вагнер. Той иска да свали от престола музиката, да я сведе до изразителни акценти, той преувеличава системата на Глук (на когото за щастие не му се отдаде да последва кощунствената си теория). Аз съм за свободната музика. Да, свободна, горда, суверенна и победоносна, искам тя да завладява всичко и всички, така че повече да няма за нея нито Алпи, нито Пиринеи“.
На 7 април 1858 година цялата опера е завършена, но Берлиоз не успява да види нейното цялостно изпълнение приживе. Под заглавието „Троянците в Картаген“ последните три действия са представени в Париж в „Театър Лирик“ на 4 ноември 1863 г., след петгодишни безуспешни опити на самия композитор да получи разрешение за постановка на сцената на Парижката опера. 21 години след смъртта на Берлиоз цялата опера е поставена за пръв път в чужбина – декември 1890 г. в Карлсруе , на немски език, под диригентството на Феликс Мотл. Едва през 1906 година в Брюксел се състои премиерата на оригиналния френски език.
Изпълнителски състав:
Еней, троянски герой, син на богинята Венера и принц Анхис - Торстен Керл, тенор
Кореб, млад принц от Азия, сгоден за Касандра - Картал Карагедик, баритон
Пантос, троянски жрец, приятел на Еней - Алин Анка, бас
Нарбал, министър на Дидона - Петри Линдрос, бас
Иопас, тирийски поет от двора на Дидона - Маркус Никенен, тенор
Асканий, 15-годишен син на Еней - Кристина Ганш, сопран
Касандра, пророчица на Троя, дъщеря на Приам - Катрин Негълстад, мецосопран
Дидона, царица на Картаген, вдовица на Сихей, принц на Тир - Елена Жидкова, мецосопран
Анна, сестра на Дидона - Катя Пивек, контраалт
Хилас, млад фригийски моряк - Юлиан Прегардиен, тенор
Приам, цар на Троя - Станислав Сергеев, бас
Гръцки вожд - Зак Кариити, бас
Призрак на Хектор, син на Приам - Бруно Варгас, бас
Хелен, троянски прорицател, син на Приам - Даниел Тод, тенор
Първи троянски воин - Андреас Куперц, бас
Втори троянски воин - Кристиан Боденбург, бас
Жрец на Плутон - Иренеус Суховски, бас
Поликсена, сестра на Касандра - Анегрет Гершлер, сопран
Хекуба, царица на Троя - Марта Свидерска, сопран
Андромаха, вдовицата на Хектор (роля без пеене) – Катрин Щрибек
Войник – Юн-Сеок Янг, бас
Хор на Хамбургската държавна опера
Хамбургска държавна филхармония
Диригент: Кент Нагано
Съдържание на операта "Троянците" на Ектор Берлиоз
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
