Все още историята на тютюневите складове и тютюневата индустрия в Пловдив не се познава толкова добре, за да бъде оценена подобаващо, както от управляващи, така и от обществеността. Това заяви историкът и директор на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев.
За Радио Пловдив той, припомняйки любопитни факти от създаването на Тютюневия град, развитието на тютюневата индустрия през годините, коментира днешната ситуация, в която част от складовете са вече почти разрушени.
По думите му периода от края на 19 век и началото на 20 век е едно друго време. Това е времето, когато са създадени тези складове и започва тютюневата индустрия, а България се явява една ключова държава като производител и износител на висококачествени тютюневи изделия.
Пристигналите бежанци от Егейска Македония и Беломорска Тракия довеждат един изключителен добър потенциал от работна ръка в Пловдив и неслучайно точно тук се концентрира огромната част от тютюневата индустрия в България. Това е едно време, през което до тогавашната сточна гара се създават тези тютюневи складове. Ние сега живеем с други разбирания. Няколко поколения отраснаха с борбата против цигарите и тютюнопушеното. А от края на 19 век и началото на 20 век тютюнопушеното е една от най-същностните характеристики на европейското общество, разказа Стефан Шивачев
Тогава в Пловдив е имало над 25 тютюневи склада, 4 тютюневи фабрики и една картонажна фабрика.Това създава поминъка на един град, който между 1912 -1939 година два пъти увеличава своето население. Успоредно с това Пловдив придобива славата и на концентрация на тютюневите експерти, търговци и на хората, които организират този бизнес. А през тогава това е изключително печеливш бизнес. Точно през това време се създава този комплекс, като повече от складовете не са характерните индустриални сгради, а имат и архитектурна стойност.
В крайна сметка това е една историческа епоха. Това е една история, която оставя следа. Тази индустрия оставя подобни следи не само в България, а в цяла Европа. Това е един общоевропейски проблем, който се появява след Втората световна война, когато тютюневата индустрия запада. Много градове в Европа имат този проблем с един основен въпрос - Какво да правим с тези сгради?
Според Стефан Шивачев това е и основната разлика с днешната ситуация и случая с тютюневия склад в Пловдив. Той даде пример със съседна Гърция. В Солун - бившия индустриален квартал е превърнат в младежки център.
Това обаче, става при едно задължително условие - намесата на държавата, съвместната дейност на държава и община. За да може да се превърнат тези стари индустриални сгради в нещо, което е необходимо на съвременния град .Нещо, което запазва стария дух, запазва стария облик, но е запълнено с ново съдържание, категоричен е Стефан Шивачев. Той допълни, че всичко това изисква влагането на много средства и влагането на много мъдрост.
"Умният човек вижда проблемите, а мъдрия човек търси решение" - припомни историкът и допълни, че ако това го разтълкуваме - с оглед на днешната ситуация с полуразрушения склад на ул. "Одрин" 8 - ще стигнем до отговора на въпроса - Защо толкова години само тук-там се говори за тютюневия град, а всички виждат как се руши.
По думите на историка трябва да има концепция какво да се прави с тези складове. Като се започне от личните интереси на собствениците, през държавата, общините и се стигне до обществения интерес. А това, че не е направено и вина носим всички. заключи Стефан Шивачев.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.