Бундесбанк е била против новия мащабен пакет от стимулиращи мерки, одобрен от ЕЦБ на нейното последно заседание в четвъртък (10-и март), съобщава "Уолстрийт Джърнъл", цитирайки свои източници, запознати с въпроса.
Това само подчертава продължаващото от дълго време насам напрежение между двете водещи банкови институции в еврозоната и все по-сериозните трудности при провеждане на паричната и лихвена политика в регион с остри икономически различия.
Германската централна банка, която е бастион на ортодоксалната парична политика, се притеснява, че все по-големите и по-всеобхватни по размер стимули могат да предизвикат гибелна примка в пазарните очаквания и все по-голямо разочарование, отбелязва източникът на "Уолстрий Джърнъл".
В стремежа си да стимулира ултраниска инфлация в еврозоната, на заседанието си в четвъртък ЕЦБ обяви изненадващо мащабен пакет от нови парични и лихвени политики, включващ намаляване на всички свои основни лихви и увеличи обема на ежемесечната програма за покупки на активи с 20 млрд. евро до 80 млрд. евро. В същото време тя включи в програмата си за "количествени улеснения" (програмата за покупки на активи) и покупки на небанкови корпоративни облигации и обяви старт на нова 4-годишна програма за предоставяне на неограничена ликвидност на търговските банки (т.нар. "TLTRO операции").
Мнозинството инвеститори обаче не изглеждаха впечатлени от новите мерки - точно както и през декември 2015-а година, когато ЕЦБ обяви малко по-скромни по размер стимули. След края на заседанието на Централната банка европейските акции и облигации отбелязаха първоначално рязко поскъпване, след което обаче обърнаха посоката на движение и приключиха търговията в четвъртък с понижения, реагирайки на изказването на шефа на ЕЦБ Марио Драги, че вероятно няма да има по-нататъшно понижение на лихвените ставки. През петъчната търговия обаче, инвеститорите на Стария континент реагираха в крайна сметка позитивно на предложените от ЕЦБ нови мерки, втурвайки се да купуват предимно банкови акции. Това доведе до солиден ръст на основните европейски фондови индекси в края на седмицата с между 2,6% и 4,8%.
Коментарът на Драги, че не вижда възможност за по-нататъшно намаляване на лихвените ставки, е намерил широка подкрепа в рамките на Управителния съвет на ЕЦБ, включително от някои от южните държави от еврозоната, посочи пред "Уолстрийт Джърнъл" друг източник, запознат с въпроса.
Според него президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман е бил твърдо против решението на ЕЦБ да увеличи месечните покупки на активи от 60 на 80 млрд. евро. Трябва обаче да се има предвид, че на заседанието в четвъртък (на 10-и март) Вайдман беше без право на глас с оглед на въведената преди време система за ротационно гласуване. Той е бил склонен да се обсъдят по-стандартни инструменти на Централната банка, като например намаляване на лихвите и отпускане на дългосрочни заеми, но в общи линии е предпочел да не се предприемат никакви нови стимулиращи мерки.
Марио Драги подчерта на последвалата след заседанието пресконференция, че мащабните мерки за стимулиране са били подкрепени от по-голямата част от Управителния съвет. Виждайки раздразнението на Вайдман, шефът на ЕЦБ е предупредил на заседанието в четвъртък, че еврозоната ще изпадне в катастрофална дефлация, ако бъде възприета политическата стратегия на Бундесбанк "nein zu Allem" - "не на всичко".
Драги въведе термина "nein zu Allem" в края на 2012-а година, за да опише германската опозиция на обявената тогава, но нестартирана и до ден днешен OMT програма на ЕЦБ за неограничени покупки на държавни облигации (Outright Monetary Transactions), която спомогна в значителна степен за прекратяване на дълговата криза в еврозоната.
Бундесбанк е в конфликт с ЕЦБ и по други въпроси. Миналия месец г-н Вайдман разкритикува заявките от страна на Драги, че ЕЦБ обмисля премахването на евробанкнотите с номинал от 500 евро. Повечето представители на Германската централна банка гледат на подобен ход като първа стъпка към премахване на парите в брой, което би могло да направи още по-лесно за ЕЦБ да намали допълнителни лихвените си ставки под нулата.
Според "Уолстрий Джърнъл", Йенс Вайдман не е единственият член на ЕЦБ, който е бил скептично настроен относно провежданата силно стимулираща парична политика. И други представители на Централната банка са изразили загриженост на заседанието в четвъртък, че свежите стимули стават все по-малко и по-малко ефективни след години на ултраразхлабена парична и лихвена политика.
Източниците на американското издание посочват, че 19 от 25-те членовете на Управителния съвет на ЕЦБ са гласували в полза на най-новите мащабни стимули, а двама от членовете са гласували против - гуверньорът на Холандската централна банка Клаас Кнот и постоянният немски представител в Изпълнителния съвет на банката - Сабине Лаутеншлагер. С оглед на въведената ротационна система за гласуване, останалите четирима членове, в т.ч. и Йенс Вайдман, са бил без право на глас на тазседмичното заседание.
