Вселената е необятно място, което понякога прошепва някоя от тайните си. С надеждата да чуем отговора на вечната загадка „Има ли живот на Марс”, към Червената планета потегли спътник, който ще търси доказателства, че не сме сами.
В понеделник от космодрума в Байконур беше изстрелян орбитален апарат, за да се потърсят следи от минал или настоящ живот. Когато през м.г. американският марсоход „Кюросити” откри вода на Марс, милиони хора от цял свят повярваха, че човечеството е на крачка да установи наличието на извънземен разум. Днес учените от Европейската космическа агенция и Роскосмос, обединени в проекта „ЕкзоМарс”, се надяват да отидат отвъд това откритие, а защо не и най-после да получат доказателства за живот на Марс.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Основната задача на орбиталния апарат е изследване на газовете в атмосферата на Марс, които биха могли да имат биологичен произход, както и на съдържанието на водни пари и на подпочвен лед под повърхността на планетата– обяснява проф. Йорданка Семкова от Института за космически изследвания на БАН. – Ще бъдат направени радиационни изследвания по трасето до Марс и в орбита около Марс с помощта на българската апаратура „Люлин МО”.
Проф. Йорданка Семкова е ръководител на учените, разработили дозиметричния прибор „Люлин МО”, който е част от оборудването по проекта „ЕкзоМарс”. С апарата ще бъде измервана радиацията от галактическите и слънчевите космически лъчи и от вторичното излъчване на Марс. Това е особено важно за екипажите на бъдещите пилотирани полети до Червената планета. Оказва се, че радиацията е една от основните пречки човешки крак да стъпи на Марс – просто допустимата й норма се натрупва за 900 дни, а пътуването трае около три години.
Летим 900 дни – оттам нататък трябва да надвишим пределно допустимата доза и да увеличим риска от рак и всичко, което може да сполети един космонавт– казва проф. Цветан Дачев от научния екип. –Този проблем стои в момента пред учените и той ще бъде актуален и след 10-15 години, когато се каним да кацнем за първи път на Марс. Но не може ли роботите да свършат тази работа по-добре от нас? Ясно е, че изследването на Марс с хора рано или късно ще бъде направено. Въпросът обаче е – колко души ще бъдат изпратени и доколко проектът „Марс уан” за създаване на колония на планетата, който сега широко се отразява в медиите, е действителност. По-скоро е лъжа.
Първите данни от излетялата в космоса апаратура ще бъдат получени на 4 април т.г., а пътуването до Марс ще продължи седем месеца. И ако се окаже, че в атмосферата на планетата има метан, това ще означава, че е възможна биологична активност на повърхността й. Проф. Цветан Дачев обаче е скептик.
Смятам, че животът на Марс, ако е съществувал, е бил преди няколко милиарда години, когато планетата е била все още достатъчно топла и е имала атмосфера. А я е изгубила, защото тя непрекъснато се издухва от слънчевия вятър заради това, че масата на Марс е по-малка от тази на Земята. Различните фантастични сюжети, в които ние отиваме на Марс и започваме „трансформинг” на нейната атмосфера и създаваме нова, за мен са утопии. Това е все едно да се опитаме да работим срещу Слънцето – нещо, което няма да се случи. Ние никога няма да разполагаме с такава енергетика, с която разполага Слънцето, за да можем да създадем и да задържим атмосфера на Марс.
И макар сега погледите на учените основно да са отправени към Червената планета, именно Луната ще бъде първото небесно тяло с пилотирани до нея полети. Според проф. Йорданка Семкова това ще се случи в близките десет години. Луната също така ще се превърне в база за отправяне към Марс.
Е, надали ще можем да говорим за колонизиране на Луната и дали всъщност ще ни бъде интересно да го правим. Нито Луната, нито Марс имат благоприятни условия за живот – там ще се ходи само по необходимост и ще се правят научни изследвания, когато има нужда. Така че Луната не е резервният вариант на Земята и трябва да си пазим планетата, за да продължим да живеем на нея.
