Сцена от операта "Цар Калоян" от Панчо Владигеров
Съдбата отрежда на Панчо Владигеров да започне блестящата си европейска кариера в театъра на Макс Райнхард. За постановките на прочутия режисьор той пише театрална музика към редица постановки. Усетът за мащабите и формата на сценичното действие му е вроден - вероятно от артистичния род на майката Елиза Пастернак-Владигерова. Някои от театралните си опуси Владигеров обработва и за самостоятелен концертен живот - например прочутата "Скандинавска сюита" по пиесата на Стриндберг "Сънна игра". Той е пионер в много музикални жанрове - за българската професионална музика. Операта му "Цар Калоян" е първата българска опера, която с успех излиза и извън пределите на България.
Александър Владигеров наследява от баща си усета към театъра, афинитета към джаза (да не забравяме, че първият български джазов опус е "Фокстрот" на Панчо Владигеров). Синът вплита джазовите и театралните си страсти в един нов не само за България, но и за цяла тогавашна Източна Европа - мюзикъла. "Веселите градски музиканти" и "Вълкът и седемте козлета" още в средата на 70-те години добиха европейска и световна слава.
Най-младите Владигерови - Екатерина и близнаците Александър и Константин - с необикновената жизненост на своите предци развиват онова, с което природата и владигеровския ген щедро ги е надарила - афинитет към сцената и импровизацията - в нови и модерни варианти, но със същата щедрост на таланта.
Ще слушаме музика от 3-те поколения Владигерови: от "Цар Калоян" и "Скандинавска сюита", от "Козлетата" и "Музикантите", изпълнения на музика от младите Владигерови и техни импровизации върху теми от баща им.
17 юли, от 17.30 часа
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
