Концепцията за етическите категории съпровожда човешката цивилизация от самото й начало. Обяснението на света за човек винаги е минавало чрез намиране на път между крайностите на моралните категории Добро и Зло. Взаимоотношенията човек – технологии стават толкова по-сложни, колкото и самите технологии умножават възможностите си. В настоящата поредица от четири епизода ще се опитаме да уловим летежа на прогреса сега с цел анализ на тези състояния. Вървейки между твърдата наука, философията и научната фантастика ще погледнем към четири отчетливи системи на въздействие: човек – тяло, човек – разум, човек – природа, човек – Космос. Въпросът „какво съм“ е в основата на първата част на поредицата. Етиката в развитието на медицината, генетиката и механичните технологии възразява на търсенето на „нещо скрито“ – необяснимостта на човешкия разум, а защо не и на възгледите за „душа“. Но разумът предполага и свободен избор. Въпросите за това какво е тялото – част от същността или просто инструмент на волята на човека – е основен в опита да разберем собственото си място – сами по себе си, в отношението към другите и връзката ни с околния свят. А изборът да променяме чрез технологиите балансите в тези съотношения играе централна роля в търсенията на биоетиката и философията. Просто сбор от клетки и атоми ли сме всъщност? По темата говорят философът доц. Борис Грозданов и преподавателят по биоправо д-р Стоян Ставру.
