Министерството на транспорта подготвя концесиите на летищата в София и Пловдив. По сегашното законодателство срокът може да е до 35 години. Правителството пък подготвя проектозакон, който да позволи годините да станат 99.
Т.е преговорите се водят по досегашните правила, а евентуално ще се договаря след като депутатите приемат нови. На първо време, това говори за правна нестабилност. И за непредвидимост, което на инвеститорски език се нарича несигурност. И за нещо, което досега като времетраене го няма в Евросъюза. И не е необходимо да го има, след като самата цифра 99 години напред говори почти като - „я камилата, я фикуса на втори терминал”.
Но целта е другаде. Според новите правила концесионерът ще трябва да плати авансово 600 млн. лв. Т.е. ние продаваме летищата, но няма как да го кажем в прав текст, затова се твори интересен от търговско-правна точка документ с определено иновативно значение за световните стопански отношения. Защото кой и как ще изчисли икономически показатели за следващите 99 години и ще прогнозира развитие и рискове? И ще извади веднага парите? Още повече във въздухоплаването.
