Гласовете преодоляват пространства.
Българският глас, чут по радиото, преодолява разстояния и не е затворен единствено в хронотопа на България. Радиото като феномен довежда до втори феномен - културологична взаимопроницаемост, медиен интерес към друга страна, интерес, опосредстван с инструментите на словото.
Този епизод е направен най-напред с участието на Петър Увалиев, който работи за Българската редакция в Би Би Си повече от 50 години, и за първите му рецензии по радиото за българския театър.
В 13-и епизод на „Радиото” ще станете свидетели и на спомени – спомените на колегата Стефан Радованов, работил 8 години в Прага като журналист в Българската редакция на Радио Свободна Европа, и Ели Хауърт, дългогодишен шеф на вече несъществуващата Българска редакция на Би Би Си Лондон. В тези спомени неминуемо присъства и рефлексията на мрачните времена през 80-те години в тяхното ежедневие, а също и на годините на прехода.
Скачаме от София в Прага и Лондон, от „Драган Цанков” в сградата на стария Чехословашки парламент, предоставен от Вацлав Хавел на свободомислещото Радио за цената от една крона. Песничките на Бохуслав Нохавица, написани през същите тези мрачни времена, звучат от Прага.
Спомените са не само за времената, не само за правенето на радиото през тези времена, тук и там, отсам и оттам желязната завеса, преди и след желязната завеса, като изпълнена задача за срок от 8, 10 или 20 години, но и за ценността на думите на българския глас, произнесени на 1295 и 2490 километра оттук.
Първо излъчване на епизода в ефира на БНР: понеделник, 17 май 2010 г, 10.30 часа, програма „Христо Ботев”.