Странна и бурна е съдбата на Прокофиев – един от гениите на музиката на ХХ в. Завършва Петербургската консерватория – първо като пианист, а после и като композитор. Постъпва в консерваторията почти юноша – доста години е по-млад от колегите си; с голяма част от тях се държи арогантно – съзнава цената си, но почти детската възраст му пречи да сдържа поривите на своята горделивост. Навлиза с летящ старт в музиката – и като пианист, и като композитор. Първият му Концерт за пиано (1911-12 г.) блестящо, възторжено-романтично, а в същото време – модерно произведение – е пиесата, с която се дипломира.
Напуска СССР непосредствено след октомврийския преврат. Втурва се да прави кариера на Запад. Чака го разочарование – „теренът“ отдавна е зает – от Стравински и Рахманинов. Кариерата му в Америка, въпреки гения му, не напредва стремително. Посрещат го противоречиво: за мнозина, в т.ч. за критиката, той е представител на комунистическа страна, в свиренето му намират твърде много „мускули“. Пробива с Руските сезони на Дягилев, с постановки и концерти в САЩ и Франция. В определен момент отношенията му със Стравински са силно обтегнати: двамата гении се недолюбват, а на Прокофиев липсва магнетизма на „Цар Игор“. В някакъв момент отношенията им се нормализират. Стравински признава, че Прокофиев е най-големият жив руски композитор: „след мен, разбира се“.
В началото на 30-те години е силно изкушен да се върне в Родината – по различни причини. Както се полага, му обещават всички блага на комунистическия рай: концерти, издания, апартамент, кола... Прокофиев се премества там със семейството си окончателно в 1935-6 г. Сред шедьоврите, които създава в тия години, са „Ромео и Жулиета“, „Пепеляшка“. Налага се, обаче, да напише някой и друг опус, който да възхвалява режима и Вожда. Това не го спасява от ударите на прочутото Ждановско постановление от 1948 г., в което Прокофиев, Шостакович, Мясковски и др. са обявени за формалисти, т.е. врагове на народа. Независимо от това до края на живота си запазва изумителната си творческа виталност. Интересно е, че пише една от най-веселите си творби, образец на комедия дел арте, „Дуеня“ между оперите „Семьон Котко“, която е на партизанска тематика, и „Война и мир“.
В предаването ще звучат фрагменти от „класическите“ опуси на Прокофиев – Първи клавирен концерт, Класическа симфония; от някои творби, писани за Дягилевите сезони – напр. балета „Стоманения скок“, от операта „Дуеня“ и др.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
