Част I
Днес е първи май и би трябвало да си говорим за труд, но ние с Вичо ще ви разкажем за мързела. Започваме от една вечна битка. Битката между баничката с боза и шкембе-чорбата може да се окаже по-интересна от всякакви кулинарни предавания. Особено ако в нея е замесен и оперен певец.
Марин Тенорът е самодеец. Оперната му натура е само на външен вид. Певческите му способности отдавна са признати за инквизационен метод, причиняващ болки и страдания с дълготраен ефект. Коремът му е като географски глобус. Трохите по дрехите му очертават острови и континенти, а мазните петна от шкембе-чорба - океаните. Остатъците от храна по брадата му сякаш изписват върху рекламно табло менюто на близката гостилница.
Това не е случайно. Там работи като готвачка жена му. Всеки ден Марин Тенорът излиза от дома си и отива да попее на градския площад. Когато огладнее, отива при гостилницата и чука на задната врата. Жена му се показва и му тика в ръцете недоядени от клиенти порции. Това се повтаря всеки ден, докато един обяд, клиент не намира око от риба в шкембе-чорбата си. Репутацията на гостилницата е срината, респективно приходите й. Жената на Марин Тенора остава без работа. И вместо да запретне ръкави в домакинската работа, се отпуска пред телевизора. Заслепена от красотата на Каванч или погледа на Серхан, тя остава мъжа си недохранен.
Огладнелият бард започва да се навърта около една от близките баничарници. Тъй като тя е оборотна, цените са й ниски и Марин може да похапва по цял ден. Често след обилна гощавка заспива на близката пейка. Менюто по дрехите му също се сменя. По брадата му се виждат засъхнали капки боза и парчета спанак. Собствениците на баничарницата трябва да са доволни от всеки нов клиент, но скоро откриват твърде неприятна закономерност. Откакто продукцията им е завъдила Марин Тенора пред заведението, тавите с баница са намалели от 45 на 39 дневно.
Част II
Клиентите, иначе готови да се набумкат с мазнотии, завити в трипластова амбалажна хартия, бързо се отказват, щом видят градския бард и неговият външен вид. Никой не иска да замяза на Марин Тенора. Започват да го гонят, но безуспешно. Всички го познават и поне по шест-седем човека го черпят. Баничарите се обръщат към полицията, но униформените не правят нищо. Ако го изгонят от баничарницата Марин ще отиде да пее на площада, а това винаги дразни продавачите на вестници и таксиджиите.
Но ненадейно съдбата се усмихва, с усмивка, по-мазна и от баница и шкембе-чорба. Жената на Тенора си намира работа в пералното на местната болница. Марин все така се върти около баничарницата, но вече с чисти дрехи. Даже получава по-евтино баниците. Осъзнал силата на таланта си, заплашил, че ще пропее пред баничарницата.
Част III
Наскоро попадам в държавната администрация. Трябва да подам заявление и гледам стаята на деловодителката - отрупана с екземпляри на Библията. Замълчах си, защото предположих, че работещите там са религиозни. Но когато отидох след време ми разправиха друга история. Светото писание спестява много проблеми на чиновника. Повечето заявители са нетърпеливи да им бъде свършена работа и, ако това не е сторено, си го изкарват на деловодителките. Поради това те слагат на бюрото Библията. Това е едно напомняне, че и те са хора и християнското милосърдие не трябва да е чуждо на гражданите.
