Точно седмица след Христовото Възкресение „Радиотеатърът“ ще излъчи пиесата на Стефан Гечев „Разбойникът Варава”.
Както знаем от евангелските събития Варава е освободен, защото тълпата е имала избор – в чест на празника Песах един от осъдените на смърт на бъде освобождаван. Тълпата е пожелала да бъде освободен осъдения размирник Варава, защото е искала смъртта на Иисус Христос. След разпъването Му Варава започва да се интересува кой е бил Той. Проумява, че Той е умрял без вина, без грях, че доброволно се е принесл в жертва, че самият Варава дължи живота си на Неговата смърт. Това проумяване е бавно и мъчително, осъзнаването на Христовата жертва е трудно, почти непосилно за немощния човешки дух.
Стефан Гечев е една от големите фигури в българската литература, неполучили все още своето широко признание. Той е поет, драматург, преводач, полиглот. Роден е в Русе, завършва гимназия в София и славянска филология в Софийския университет. От 1935 година слуша лекции по византийска литература при проф. Вейс в университета в Атина, където води и курс по български и старобългарски език за гръцките студенти. Превежда стихове на Елисавета Багряна и Атанас Далчев на гръцки език.
От 1942 година живее в Братислава и Варшава. През 1950 година започва работа в България. Редактор във вестник „Стършел“. През 1957 година заедно със Стефан Сърчаджиев и Веселин Ханчев основава Сатиричния театър в София, където работи като драматург.
Стефан Гечев е значителна, но недооценена фигура в културния живот на България, със силно интелектуално присъствие. Автор на стихове, разкази, фейлетони, драми, критика, криминални и приключенски романи, публицистика, преводи. За пръв път пише стихове на 15-годишна възраст. Поезията му е философски осмислена, изискано лаконична, в посоката на модерните търсения от средата на XX век. Официалната критика я отхвърля като „отглас от съмнителни образци“ и за цели десетилетия Гечев е изолиран от литературния живот, като са анулирани всичките му договори за книги с български издателства. Оригиналните му творби излизат от печат едва след 1989 година.
