Плакат за „Нестинарка", постановка в Русенска опера,1988 г.
Марин Големинов получава много сериозно музикално образование в София, продължава го в Париж и в Германия. Скола канторум, където отива с подобаващо самочувствие на образован млад музикант, завършва със златен диплом. Дипломната му работа е Първи струнен квартет - творба, която печели овации още при първото си, „дипломно" изпълнение. Творба, която загатва за сериозния интерес на младия автор към българския фолклор, към дълбините на езическата старина.
Най-ярък израз на този интерес е балетът „Нестинарка", който е завършен през 1940 г. Големинов започва творбата си в чужбина, но я завършва в България. Признава, че е имал нужда да почувства езическото, заложено в сюжета, на самото място, което го е породило. „Нестинарка" е от времето, в което поколението на Големинов съзнателно се посвещава на създаването на български национален стил. Днес такава задача звучи странно: не професионална школа, а национален стил. Всъщност, по онова време и Големинов, и Пипков, и Владигеров и останалите са свързвали патриотично двете понятия. За Големинов заимстването на фолклор е необходимост дълбока и искрена. А езическото създава у него образно мислене; специфичен „големиновски" изказ: стегнат, лаконичен, кратки мелодични формули с огромен енергиен заряд.
Езическото, интересът към българската старина слага отпечатък не само върху сценичните му произведения: „Нестинарка", „Ивайло", „Дъщерята на Калояна", „Тракийски идоли", то е и в голяма част от чисто инструменталните му творби - като вдъхновение, като специфична структура. Интересен пример е Прелюд, ария и токата - за пиано и симфоничен оркестър. Това е и репликата на Големинов към неокласицизма.
В предаването ще звучат фрагменти от „Нестинарка", от 5-те скици за струнен оркестър, Първи струнен квартет, Прелюд, ария и токата.
понеделник, 14 август, от 17.30 часа
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
