Хората най-много го асоциираха с книгата му „Българският Великден или страстите български“ и той се гордееше, че го възприемат като автор на тази творба, разказа още синът на Тончо Жечев. По думите му, читателите със сигурност не са забравили тази книга, до момента тя има 9 издания, но проблемът е по-скоро, че тя не е превеждана достатъчно.
Преди години емблематичното заглавие бе използвано като мото на политическата кампания за завръщане на успели българи от чужбина - „Българският Великден“.
Баща ми винаги „проповядваше“ умереност, той беше против крайните решения, припомни Жечев младши. Ако разсъждаваме „в обувките на емигрант“, завръщането не означава непременно връщане назад, може би това ще им помогне да продължат напред, продължи размислите си Йордан Жечев и изтъкна, че се причислява по-скоро към поколението, което си е тръгна, а не към онова, което е „изгонило другите“:
За нас и нашето поколение важни сме самите ние, а не родовата памет или успехът на обществото в бъдеще. Живеем за нас и сме егоисти. Това е очевидно.
Ако не искаме после те да ни игнорират, не бива ние да ги игнорираме сега – отбеляза още Жечев по повод споровете около новите изборни правила, ограничаващи участието на българите в чужбина в политическите процеси у нас. Дори през ум не ми минава, че условията за гласуване могат да бъдат ограничавани, колкото и да струва това, допълни той.
Пред нас има поне толкова, колкото има зад нас - припомни друго верую на Тончо Жечев неговият наследник.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
