Свети Георги е един от най-обичаните светци в българската традиция. И може би най-таченият. Неговият ден е голям празник, затова народът ни казва: „Личен ден – Великден, още по-личен – Гергьовден“.
Могъщ и юначен е светецът, той има смелостта да се изправи срещу ламята и да я победи. Така отключва извори и реки, „ситен дъждец и росна росица“. Както в народното съзнание, така и в иконографията Свети Георги винаги е на кон и въоръжен, а в нозете му е убитата ламя.
Един от популярните сюжети, свързани с образа на свети Георги, разказва: три дена гърмяло, но дъжд не паднал, настъпила суша. Ламята заключила изворите и всеки ден искала да ѝ водят по една мома, в замяна на малко вода за хората. Много момичета изяло чудовището. Дошъл ред на мома Билянка, кръстена така на билките, защото била „с билки сторена“ (зачената, благодарение на лечебните треви). Майка ѝ помолила на Бога да се смили над нея и детето ѝ. „Отде ми дойде свети Георги, та си ламята прободе. Тогаз ми дъждец заваля и ми нивите напои“ – завършва приказната история, претворена в песента на Галина Дурмушлийска.
„Весел пойде (тръгна), сърдит дойде – не никнала летнината, не класила зимнината. Той са на Бога помоли: „Дай ми, Боже, ситна роса. Ситна роса, кротък дъждец. Де седя Господ, де слуша, даде Господ ситна роса, ситна роса, кротък дъждец“ – пее се в песента. В малко по-разширен вариант този сюжет включва и сестрата на свети Георги - Ранопὸлия (на някои места Рàни-пὸле), чийто празник е на следващия ден – 7 май. Тя го моли да се пусне от хорото и да обходи „зелен синор“, за да види, че е суша и растенията не никнат. „Мѝлен (мил) Георги“ сам отключва небето и над земята се изсипва благодатен дъжд. Поверието гласи, че всяка капка от гергьовския дъжд е по-ценна от жълтица. Ако завали на празника, това е много добър знак – свети Георги (или сам Бог) благославя и ще има богата реколта.
Най-важната част от обредната трапеза на празника е жертвeното агне. Избира се обикновено първото мъжко агне, което се е родило през пролетта. Окичват го с венец, захранват го със зелена трева, трици и сол, дават му вода. На десния му рог се запалва свещ, а стопанинът (или свещеникът) го прекадява с тамян. Колят го до източната стена на къщата или при огнището. Без да влизаме в подробности, ще отбележим, че обичаят носи съвсем ясни следи от древните езически жертвоприношения.
В навечерието на Гергьовден водата, билките, тревите и всичко зелено имат особена сила. Затова младите берат в гората и полето свежа зеленина, с която окичват вратите и праговете на дома, кошарите и оборите. Зелени клонки се слагат върху завивките на децата, а ергените кичат портите на любимите си момичета. От набраните лековити билки се вият китки, които връзват на котлите за мляко, слагат ги в нощвите, върху печеното агне, в храната на домашните животни, запазват ги за лек през годината.
Още много обичаи и обредни действия са свързани с деня на свети Георги. Значителна част от тях са посветени на овцевъдството и скотовъдството – първото извеждане на стадото „на зелено“, първото вкусване на мляко и млечни продукти и т.н. За всички краища на страната са характерни гергьовските люлки, вързани на зелено дърво, гадания и предсказания за здраве, дълголетие, плодородие и т.н. Край празничната трапеза се играят хорà, а песните, които ги съпровождат имат митично съдържание и разказват легенди за цветния, хубав, обичан и безстрашен свети Георги.
