Болно ми е да ме наричат последната олимпийска шампионка в атлетиката и искам това да се промени. Това заяви Тереза Маринова, след като взе участие в първия мемориален турнир „Григор Христов – Гришата“.
Той беше много специален човек, защото беше от хората, които умееха да критикуват, но и да поощряват. Казваше точно това, което трябваше да се каже, без изобщо да се притеснява по какъвто и да е начин как отсрещната страна ще приеме нещата. Но беше изключително точен в критиките си. Поне спрямо мен винаги е било така. Той е човекът атлетика за мен. Нямаше дата или състезание, за което да не знае. Много, много скъп за мен човек беше Гришата, заяви със сълзи в очите олимпийската шампионка по троен скок от Сидни през 2000 г.
Ние участвахме в тази първата част, където бяхме приятелите и близките на Гришата. В следващата част ще участват атлетите. Наистина, дай Боже, между тях да са бъдещите европейски, световни и олимпийски шампиони. Всички работим за това. Дори днес коментирахме, че ми е много болно да ме наричат последната олимпийска шампионка в атлетиката и искам скоро това да се промени. Така че, дай Боже, каза още Маринова.
Преди същинското състезание за деца, юноши и девойки, журналисти и легенди премериха сили в дисциплините 100 метра, 800 метра и тласкане на гюле. Сред изявените ни състезатели бяха още Ива Пранджева, Цветелина Кирилова, както и мотоциклетистът Ангел Караньотов.
Григор Христов за мен е много специален човек и винаги ще си остане такъв. Той е един от най-добрите журналисти, статистици и въобще хора, които коментира леката атлетика. Никога не ме е дразнил с нищо, с нито един негов коментар. Винаги е бил много коректен и много осведомен за всичко, което се случва в леката атлетика. Не пропускаше нито един мой празник да ми се обади и да ми честит. Знам, че го е правил за всички лекоатлети, които е уважавал. Това ми липсва много.
Сигурна съм, че турнирът ще стане традиционен. Даже мисля, че с годините ще стане още по-посещаван, особено от журналисти и приятели. Според мен талантите в България се раждан, но въпросът е да има хора, които да им помогнат да се развиват. Всяко едно състезание в повече за децата е още един плюс и празник за тях, заяви Ива Пранджева.
