Запитан дали обидата от неприемането и масовата простотия е убила Пармаков, Румен Бояджиев-син сподели впечатленията си, че музикантът е имал много радикални и истински разсъждения, които е успявал да предаде и на хората около себе си:
Той не успя да се съгласи с тази действителност, да повярва, че обществото ни тръгна в тази посока… До такава степен беше несъгласен със случващото се, че в един момент се премести на по-добро място.
Васил Пармаков не беше съгласен с приказката за мравката и щуреца и нейните и обърнати ценности, допълни Бояджиев-син. Той разказа, че в края на дните си Пармаков е имал много малко работа и участия, а трудът му не е бил добре заплатен:
Неговият характер, неговата личност носеше една харизма, която в днешно време у нас никой не е готов да приеме. Беше много скандален човек, искрен, директен, скандален с присъствието си. Пова при нас не се цени, а това го смаза окончателно.
Изкуството, музиката, това, че не се харесва, и масовата простащина са само повърхностният слой. Отдолу се крият още много неща.
Барабанистът, композитор и изпълнител Румен Бояджиев-баща от ФСБ посочи, че по време на социализма не са се замисляли дали им е лесно:
Мислехме да правим музика, която да импонира на ценностната ни система. Аз съм от поколението с по-различна ценностна система. Според нея всеки от нас трябва да се стреми към едно място, където да е ценен, полезен и заплатен, но и да има щастието да огрява, да просвещава около себе си простащината. Не само простия човек, но и простака. Простакът е агресивен прост човек, който иска да те убеди, че ти не си прав, че ти не правиш нещата правилно, което е много страшно. Докато познавам много приятни, добродушни, прекрасни прости хора, с които бих искал даси общувам и които никога не са ме предизвиквали.
Проф. Коста Костов, специалист по белодробни заболявания и саксофонист, се включи в предаването с признанието, че когато някога е чул ФСБ, е разбрал, че в тази аграрна страна има шанс човек да остане и да работи. Ако след 200 години някъде ме открият, като отворят черепа ми ще открият едно „кълбо“, един албум, ще го изследват с някаква апаратура и ще открият най-горещият фен на ФСБ в България, каза лекарят.
Проф. Костов сподели, че иска името му като лекар да носи този заряд, тази плътност на духовността, това вдъхновение, което е за него ФСБ. Според медика, ФСБ и семейство Бояджиеви се намират на върха на 21 век и оттам наблюдават пъплещите мравчици на българската попмузика.
С развитието на комуникацията и технологиите музиката и изкуството умират, смята още Румен Бояджиев-син, според когото политиката у нас не само се подиграва, но и целенасочено унищожава културата и изкуството, заложената през вековете способност и талант на българите да са изобретателни, да правят неща с ръцете си, да умеят.
Даниела Кузманова от своя страна определи музиката на ФСБ като толкова значима и многозначителна, че ако човек я почувства и разбере, думите идват сами:
Това, което пиша, е моето чувство, предизвикано от музиката.
Адвокат Хари Хараламбиев даде своя принос в дискусията с лаконичното си емоционално изявление:
Младостта ми беше съпътствана от песните на ФСБ. Те свирят с непомръкнала нежност, буквално рисуват звуците.
Георги Кушвалиев, автор на четири книги с изчерпан тираж, журналист и бивш радиоводещ, отвори темата за „Евровизия“, която според него е добре да бъде по-скоро фестивал с награди в отделни категории, отколкото конкурс.
Повечето българи, които гласуват и на които е дадена някаква власт имат деструктивно чувство към себеподобния, отчете впечатленията си и Румен Бояджиев-младши:Затова, че Поли Генова или някой друг има червен перчем, вместо рус, може да го накара да гласува за друга страна. Тъй като "Евровизия" е политически, а не музикален конкурс, ако ще гласуваме, да гласуваме за собствените си сънародници.
