Преди доста години имах щастието да се запозная с големия руски сатирик Михаил Жванецки. Тогава той ми каза, че никак не се чувства щастлив. На въпроса ми „Защо?“, Жванецки отговори, че всичките му стари фейлетони все още са актуални – тоест нищо не се е променило.
Далеч съм от мисълта да се сравнявам с големия майстор, но тези дни и аз се почувствах нещастен като него. Защото открих един свой фейлетон, писан преди десетина години, но за жалост много, ама много актуален днес. Ще си позволя да ви го прочета. Озаглавен е „Транспортна сага“.
Ето го.
Към градския транспорт има две основни изисквания – да бъде удобен и евтин.
Транспортът в нашия град отговаряше на тези изисквания с обратен знак – беше неудобен, но за сметка на това – скъп. Ето защо хората предпочитаха да се возят предимно гратис. „Не стига, че се блъскаме като говеда – казваха си хората – ами на всичкото отгоре да дупчим и билети! Къде сте видели говедо да дупчи билет?!” И се возеха гратис.
По тази причина транспортната компания работеше на загуба.
Нещо трябваше да се направи – или да се подобри обслужването, или да се намали цената на билетите.
Транспортната компания избра трети вариант – увеличи цената на билетите...
