„Звездата“ – комична опера в три действия от Еманюел Шабрие, либрето Йожен Льотерие и Албер Ваноло. Премиера в театър „Буф Паризиен“ на 28 ноември 1877 г.
По това време директор на театъра е Жак Офенбах. Въпреки свежестта на музиката, са изиграни само 40 представления и операта е свалена от афиша за почти 100 години. Публиката може отново да чуе творбата едва през 1980 година благодарение на сър Джон Елиът Гардинър, чиято постановка в лионската опера се превърна в културното събитие на годината.
Единствено в Швейцария се открива известен интерес към тази опера. През 1941 година Ернест Ансерме прави запис с оркестъра на Романска Швейцария и с тенора Юго Куено в главната роля. През 1971 г. „Звездата“ е поставена в Женевската опера под диригентството на Роберто Бенци.
Алексис Еманюел Шабрие е роден в Амбер в Оверн в семейство на адвокат. Още от дете се занимава с музика, а от 1859 г. са първите му клавирни композиции. Заедно с фамилията се мести в Клармон-Феран и едновременно с ученето в лицея Еманюел взема уроци и по цигулка. Следва нова смяна на града и този път това е Париж. След като завършва лицея „Сент Луи“ той продължава да учи право, а през 1861 г. постъпва на работа в министерството на вътрешните работи. Там остава 19 години. През 1879 заедно с Венсан д`Енди той пътува до Мюнхен, където открива „Тристан и Изолда“ на Вагнер. Тази среща му разкрива истинската страст към композирането и той още на следващата година напуска службата в министерството и се отдава на музиката. Обладан от страстта си към Вагнер той става асистент на Шарл Ламурьо и заедно подготвят концерти представящи немските композитори в Париж. Пътува до Лондон и до Брюксел, за да гледа „Пръстенът“ на Вагнер. През 1882 г. Шабрие посещава Испания и след това създава най-прочутата си пиеса - оркестровата рапсодия „Испания“. Според Анри Дюпарк „тази композиция показва яркия собствен стил дошъл сякаш от нищото“. Едновременно с това младежът продължава да композира предимно пиеси за пиано. Среща се и с поетите от Парнас обединени около Теофил Готие. Първите му сценични опити са две оперети, по либрето на Пол Верлен, но те остават незавършени. През 1873 г. Шабрие започва да работи за театъра и първата му опера е „Звездата“. По това време Шабрие е приет в артистичните парижки кръгове и се сближава с Габриел Форе, Ернест Шосон, Венсан д`Енди. Запознава се с Едгар Дега, Едуард Мане. На приемите в неговия дом Шабрие изпълнява музика от новата си опера.
В следващите няколко години той създава „Гвендолин“ поставена Англия, но отказана от Парижката опера. Операта постигна успех на премиерата в театър „Ла Моне“ Брюксел. За жалост поради фалит на импресариото творбата е свалена от афиша, но Шабрие веднага открива нова тема и написва „Крал по неволя“. Операта е завършена само за шест месеца, но отново е сполетяна от лош късмет. Въпреки че е добре приета по време на постановката в „Опера Комик“, Париж театърът изгаря след третото представление. Благодарение на приятелството си с белгийския тенор Ернест ван Дайк и с диригента Феликс Мотл и двете са представяни с успех в Лайпциг и Мюнхен, като на премиерите присъства и самият композитор.
На 13 юли 1888 г. Еманюел Шабрие получава званието Кавалер на Почетния легион.
Близко приятелство го свързва с Емил Зола, Стефан Маларме и Алфонс Доде. Съпругата на Огюст Реноар пише: „Един ден Шабрие дойде и изсвири „Испания“ за мен. Сякаш ни връхлетя ураган. Той свиреше ли свиреше. На улицата се беше струпала тълпа, която слушаше очарована. Когато Шабрие изпълни великолепните финални акорди, аз си дадох обещание никога повече да не докосна клавишите. Междувременно беше скъсал няколко струни и инструментът беше абсолютно неизползваем“.
Венсан също описва изпълненията на своя приятел Еманюел: „Въпреки, че ръцете му бяха твърде къси, пръстите твърде дебели и целият той беше твърде тромав, успяваше да постигне известен финес, и изключителна експресивност, както много малко пианисти – с изключение на Лист и Рубинщайн са го надминали.“
Към това ще добавим и думите на Алфред Брюно: „Той свиреше на пиано както никой, никога не е свирил нито преди, нито някога ще свири“.
Шабриел е част от кръга обединяващ Жорж Орик, Луи Дюре, Артур Онегер, Дариус Мийо, Франсис Пуленк, Жермен Тайьофер или френската „Шестица“. От творбите му се възхищават Клод Дебюси, Морис Равел, Ерик Сати, Анри Дюпарк, Рихард Шраус, Игор Стравински. Стравински прави препратки към „Испания“ в балета си „Петрушка“. Густав Малер казва, че „Испания“ поставя начало на модерната музика“, а в своята 9-а симфония вмъква моменти от „Селски танц“ и „Рондо бурлеска“. Равел пише, че първите акорди на „Крал по неволя“ са променили хода на хармонията във Франция. Пуленк пише първата биография на Шабрие, а Рихард Щраус дирижира първото представление на незавършената опера на Шабрие „Бризеида“.
Шабрие бил страстен колекционер и сбирката му от картини била завидна. Той притежавал предимно творби на свои приятели импресионисти – Едуард Мане, Клод Моне, Пол Сезан, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисле. Днес неговите картини са притежание на някои от най-големите галерии. Самият Шабрие е нарисуван от Дега в картината му „Оркестърът на операта“, Анри Фантен-Латур го изобразява в картината си „Около пианото“, Мане прави два негови портрета. Има няколко други портрети от различни художници, както и бюст от Константен Мьоние.
Последните години от живота на Шабрие не са много радостни. Творбите му не се играят, той изпитва непрекъснати парични затруднения, болен е от сифилис, страда от непрестанна депресия. По това време е обсебен и от последната си опера „Бризеида“ вдъхновена от трагедията на Гьоте и от музиката на Вагнер, но успява да завърши само едно действие. През 1893 г. се парализира и на следващата умира.
Днес консерваторията за музика, танц и драма в Клермон Феран носи името на Еманюел Шабрие.
Историята на „Звездата“ също не е много радостна. В Берлин е играна на 4 октомври 1878 г. след това и в Будапеща. През 1890 г. е представена на Бродуей в английска адаптация и под името „Веселият монарх“. В Лондон пък в Савой театър е със заглавие „Щастливата звезда“. Постановка има в Брюксел през 1909 г., а в Париж през 1925 година. Първото голямо завръщане на творбата е през 1941 г. в „Опера комик“, Париж, а след това отново през 1949 година. Отново в там се играе през 1984 г. и след това през 2007 година. Първият запис е осъществен през 1985 г. от EMI с диригент Гардинър с екипа на постановката на Лионската опера. Същата година е осъществен и видеозапис. Най-новата история на операта е по-динамична – тя има постановки през 1991 г. в операта в Лиидс, в Маастрихт през 2001 г., Ню Йорк сити опера – 2003, Торонто 2005, Монреал и Синсинати – 2006, Цюрих – 2007 и Женева – 2009. През 2010 г. е поставена в Тексаси Берлинската държавна опера. Последните постановки са във Франкфурт през 2010 г. и в Лондон на английски като „Щастливата звезда“ през 2013. Театърът в Амстердам я представя през 2015 г., а най-новата постановка е от началото на тази година в Кралската опера в оригиналния вариант на френски – запис, който излъчваме.
Сюжетът ни пренася в сюрреалистичен свят, където уж всичко е сякаш познато, но и малко преекспонирано. Това се дължи на крал Уф I. Поданиците на краля се обичат, но и се шпионират, лъжат, шикалкавят и правят всякакви други неща, тъй характерни за традиционните гротескни оперетни персонажи.
Действащи лица и изпълнители:
Крал Уф 1 – Кристофър Монтань (тенор)
Сироко, астролог – Саймън Бейли (бас)
Принц Ерисон дьо Порк-Епик, посланик – Франсоа Пиолино (баритон)
Тапиока, секретар на Ерисон – Емери Льофевр (тенор)
Лазули – Кейт Линдси (мецосопран)
Принцеса Лаула – Елен Гимет (сопран)
Алое, съпруга на Ерисон – Жюли Булиан (мецосопран)
Паташа – Самуел Сакър (тенор)
Залзал – Самюъл Дейл Джонсън (баритон)
Хор и оркестър на Кралската опера Ковънт Гардън, Лондон, диригент Марк Елдър.
Съдържание на операта „Звездата“
25 юни, от 21.30 часа
