Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На Еньовден с билки, китки и паламарки

БНР Новини

Голям празник е Еньовден и до днес, независимо от промените в мисленето и нагласите. Винаги е на 24 юни – денят, в който православната църква отбелязва рождението на Свети Йоан Кръстител. Според народните вярвания, на тази дата слънцето е достигнало крайната точка на своето пътуване от зимата към лятото. Сега трябва да тръгне обратно, но преди това ще спре, за да си отпочине, да се окъпе в живата вода и да се прости с местата, които ще види чак догодина. На Еньовден, окъпано и подмладено, слънцето изгрява много рано и танцува от радост. Хубаво е човек да види танца му с очите си. Хубаво е и слънцето да види човека в този магически час, за да го благослови със здраве.



Както е известно, на Еньовден водата и билките имат особена сила. След като се е окъпало, слънцето е направило водата лековита и я е изпратило на хората. Твърди се, че на този ден вода извира дори от пресъхналите изворчета. А билките, набрани преди изгрев слънце, могат да лекуват всички болести, които в народните представи са 77 и половина. Билкари и знахари знаят точно кои билки помагат при 77-те болести. А половината е болест с неизвестно име, за която няма познат цяр. Берат 77 билки и ги отделят. След това билкарите затварят очи и откъсват горната част от стръка, който случайно попадне в ръцете им. Вярва се, че откъснатата със затворени очи билка лекува незнайната болест. Тези 77 и половина билки правят на китка, с която през годината лекуват хора и животни. На някои места наричат празника Иван Бильобер, Яневден, Иван Летни, Средѝ лете и т. н. Смята се, че той е покровител на билкари и лечители. Но не само те събират лековити треви на празника, а и младите момичета, невести и по-възрастни жени. Във всички региони на страната ни съществуват специални песни, изпълнявани на този ден. Те обикновено описват обичайните действия, извършвани на Еньовден – тръгването за билки, виенето на еньовския венец и китките... Някои разказват как Еньо (Яньо) тръгва с кола за билки, но майка му го спира – момите вече са обрали билките, сварили са ги и са измили косите си.






До началото на ХХ век съществувал и обичаят Еньова буля или Яново буле – по името на митичното същество, което е централен персонаж в моминските обреди. За Еньова буля избирали момиченце, което да е „изтърсак“, с живи родители, при това – първовенчани. Облеклото на Еньовата буля е точно като на сватба – празнична носия, накити и червено или бяло було. Докато обличат детето, момите трябва да внимават то да не стъпи на земята, защото е „на лошо“. Това се спазва до края на обреда. Затова се редуват да го носят на раменете си или седи в скута на някоя от тях. Заедно с Еньовата буля девойките обхождат цялото село. Спират при всяка къща, всеки кладенец или чешма, пеят песни и играят хорà. След това продължават към реката, нивите, лозята и полето. Завръщат се в същата къща, от която са тръгнали. Този символичен кръг, който девойките описват при обиколката си, носейки митичната буля, предпазва селото, осигурява плодородие и благоденствие.






Следва втората част на обичая – наричането на китките и гадаене за любов и брак. Още в навечерието на Еньовден момите са събрали своите китки. Сложили са ги в нов съд с вода, донесена с обредни песни и хора. Преди да подканят Еньовата буля да извади поредната китка, те изпълнявали кратки припевки. Например: „Рой се вие из градинка.“ Това означава, че момата, чиято китка извади Еньовата буля след припявката, ще се омъжи за пчелар. „Алено хренче на дюкян цъфти“ предрича брак с търговец. „Из дол бяга, гащи стяга“ – хайдутин или гурбетчия. На някои места вместо китки гадаели с паламарки. Паламарка у нас наричат дървена „ръкавица“ с остър извит рог, използвана при жътва. С помощта ѝ се захващат повече стръкове, а ръката е защитена от порязване със сърпа. Песните при напяване на паламарки са същите, но вместо „извади китка“ се казва „извади, Еньо, паламарката“.




На Еньовден се гадае за здраве по сянката на човека. На високите места пък палят огньове – обредна проекция на „небесния огън“. А в нощта преди празника бродници и мамници обикалят полето, за да крадат чуждото плодородие. Кукувицата – предвестница на пролетта, кука само до Еньовден, защото тогава лятото си тръгва. В навечерието на празника в някои райони добивали нов огън, от който запалвали всички огнища в селото.

Снимки: БГНЕС

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени