Заедно с маестро Емил Табаков продължаваме цикъла от предавания, в които представяме интеграла с всичките 15 симфонии на великия руски композитор, записани студийно със Симфоничния оркестър на БНР под негово диригентство. Петата симфония в ре минор, опус 47 от Шостакович е известна с подзаглавието, тиражирано от пресата - „Отговорът на съветския художник на справедливата критика”. А каква е предисторията на това заглавие? След посещението на Сталин на един от спектаклите на операта „Лейди Макбет от Мценска околия” от Дмитрий Дмитриевич и набързо излязлата във в. „Правда” статия „Хаос вместо музика”, „справедливата” критика заклеймява в ожесточена дискусия неговата опера и изобщо неговата музика като „формалистична”. Травмиран композиторът сваля премиерата на Четвъртата симфония, но няколко месеца по-късно вече е готов с новата, Пета. Тя е поврат в творчеството му и установява музикална лексика, която става характерна за стила Шостакович. Симфонията е написана по образците на класическия четиричастен симфоничен цикъл, а темата (по думите на автора) е: „Издигането на личността. Човекът с всички негови преживявания виждах аз в центъра на замисъла на това произведение, лирично по своя характер от началото до края”. Първото изпълнение е на 21 ноември 1937 г. в Ленинград с Ленинградската филхармония под диригентството на Евгений Мравински. В родния град на композитора е и премиерата на Шестата симфония в си минор, опус 54 на 5 ноември 1939 г. със същия оркестър и диригент. Творба с необичайна структура - след епично скръбно ларго, следват две вихрени части: скерцо, съчетаващо (както композиторът обича да прави) бруталното и нежното, и гръмлив финал ала мюзикхол-галоп. Тутакси правоверните критици кръщават Шестата „Симфонията без глава” (по алюзия с романа на Майн Рид „Конникът без глава”), озадачени заради отсъствието на същинска първа част - драматично сонатно алегро. И наистина, без да робува на каноните, Шостакович отново прекроява жанра, съобразно идеите си, вградени в творбата.
петък, 29 юли от 19.30 часа
