Когато до нас достигат новини за българи, допринесли с ума, таланта и труда си за развитието на света, си казваме, че все още има надежда да се спасим. Един от тези сънародници, които ни изпълват с гордост, е проф. Емилия Енчева. Тя ръководи лаборатория по сърдечна оптогенетика в американския университет „Джордж Вашингтон” и неотдавна публикува в престижното списание Nature Communications иновативен метод за по-добро диагностициранe и лекуване на пациенти със сърдечни проблеми.
Моята лаборатория е една от първите, която успя да извлече светлочувствителни протеини от водорасли и да ги използва в сърдечни клетки – обяснява проф. Емилия Енчева. – Ние стимулираме тези клетки и записваме електрическата им активност. Това ни дава възможност много бързо да тестваме лекарства и химически компоненти, за да проверим потенциалната им токсичност. И тъй като в момента няма друга подобна система, интересът към работата ни е доста висок.
Само преди половин година проф. Емилия Енчева оглавява лабораторията по оптогенетика във вашингтонския университет – една от малцината в света, и за това нищожно време успява да направи откритие с потенциал поне в две насоки.
Една от тях е за масово тестване на лекарствата, за да ги направим безопасни и без странични ефекти. Второ приложение е да разработим нови пейсмейкъри и дефибрилатори, използващи по-ниска енергия. По този начин няма да се сменят батериите в устройствата, които се имплантират в пациентите. Т.е. чрез оптическото стимулиране ние се надяваме да променим начина на лекуване на хората със сърдечни заболявания – казва проф. Емилия Енчева.
След 15 години в Ню Йорк, тя напуска професорското място и довежда екипа си, за да изгради новия Департамент по биомедицинско инженерство във вашингтонския университет, който се намира близо до Белия дом. А американската й мечта започва през далечната 1994 г., когато пристига в Мемфис с намерението да се занимава с наука.
Доброто тук е, че обществото дава шанс на всеки – независимо на каква възраст е, стига да има мотивацията и амбицията да постигне нещо – спомня си първите стъпки проф. Емилия Енчева. – Аз завърших докторска степен, успях да доведа семейството си, три години бях в университета „Джонс Хопкинс” в Мериленд и след това получих професорското място в Ню Йорк. Не беше лесно, но трудностите са зад нас, така че не съжалявам, че направих този преход.
Трудно е да се намери друга страна с толкова добри възможности и инвестиции в науката, е убедена българката. Затова и според нея Съединените щати са центърът на световната медицина, макар навсякъде да има креативни хора. Именно тук проф. Емилия Енчева се чувства призната и оценена.
Колкото по-напред вървиш в кариерата, толкова атмосферата става по-политическа и, както навсякъде, високите ешелони се доминират от мъже. Трудно е, след като си преминал определени степени на успех, да се наложиш и конкурираш с тях. Но признание има – не е лесно, трябва да си упорит и постоянен, трябва да си борбен, за да не се отчайваш и отказваш. Това е основното, за да успее човек тук – казва тя.
И тъй като с тези качества е надарен неедин сънародник, доказателството за това идва с публикацията на откритието на проф. Емилия Енчева. По същото време и по същата тема със своя научна статия излиза и българката проф. Наталия Траянова, която допълва иновационния метод чрез компютърни модели, предсказващи кои пациенти са подходящи за имплантирането на дефибрилатори. Макар и съвпадение, двете българки пробиват заедно в научните среди – през 1996 г. те написват първата си обща статия и оттук започва възходящият им път.
