Живка Шопова е поетеса, автор на текстове за поп и джаз песни, които създава върху готови мелодии и е сред най-добрите в тази област. Работи с различни композитори, но най-често със съпруга си – Константин Цеков от известната група ФСБ.
Едно момиче с цветен шал и плитки от корал,
оглежда се в океана цял и пясъка му бял… – откъс от текста на „Океан“.
Песента е от проекта „ФСБ за другите“, продуциран от БНР, който ще излезе в албум съвсем скоро. Песните в него са по музика на Константин Цеков, текст – Живка Шопова. Сред тях е и „За нежност“, в изпълнение на Любо Киров.
Това, което исках да ти кажа, прошепна тайно жадната трева.
Преминах прага, взех си и багажа. Разля се в очертания света…
За нежност ненаситна е нощта….
Живка има издадени няколко стихосбирки, а във фонда на БНР се съхраняват много записи на детски радиопиеси с нейно участие. Била е част и от квинтета „Пейте с нас“, създаден и ръководен от баща ѝ – Михаил Шопов, известен композитор на детски песни. Казва, че заниманията с музика от ранна възраст много ѝ помагат в създаването на текстове. Има ли любими сред тях? Ето отговора ѝ:
Обикновено харесвам последното, което съм написала, но то бързо отива „зад гърба ми“. Винаги ми е по-интересно това, което предстои. Аз съм настроена приключенски, не се задържам много на едно място. Непрекъснато нови идеи, осъществявам ги с помощта на много хора, които са около мен. С годините осъзнах нещо – най-важното е човек да работи с екип, на който си се доверявал многократно и имате еднакви творчески. Не харесвам негативизма, завладял света около нас. Предпочитам всичко да е оптимистично. Благодарна съм, че от дете съм в артистична среда, макар че човек винаги трябва да се гордее със семейството си. От него по-важно няма, независимо какви професии имат родителите ти. Но наистина се гордея се с моя баща. Това наистина ми оказа влияние. Не мисля, че ако не си от такава среда, нямаш шансове да постигнеш успехи, да тръгнеш по духовни пътища, които да отриваш и преоткриваш. Говоря за себе си и стабилната основа, получена в детството, която ми даде много възможности. Любимият момент за мен е когато композитор е написал музика и аз трябва да направя текста. Макар че работя за много други творци, обикновено това се случва между мен и Косьо. Има много технически подробности, които трябва да се спазват. Не е лесно и едновременно се получава с лекота, затова обичам да го правя.
Живка Шопова е автор на поредица от книжки със стихове за деца, както и на десетки текстове за детски песни, които изпълняват малките певци от „БонБон“. Споделя, че за нея това е най-добрата българска детска вокална група. „Там всичко е шарено, с богати вокални партии, аранжиментите също са много добри“ – добавя тя. Сред любимите ѝ детски песни е „Овца“, по музика на Борис Чакъров. Убедена е, че когато става дума за деца, трябва да се работи с голяма отговорност, защото това е част от възпитанието.
Всеки път се вълнувам, когато идвам в БНР – казва още Живка. – Цялото ми детство е свързано с него. В началото на 60-те години бяха обявили конкурс за участници в детски радиотеатър, явих се и ме приеха. Бях много малка, но вече четях съвсем гладко. Благодарна съм на Славка Матова – главен режисьор на детския радиотеатър. Сигурно още се пазят онези истински бисери на детската драматургия, които записвахме всеки ден в продължение на години. С „Пейте с нас“ също записвахме в БНР. Бяхме пет момичета, пеехме на пет гласа, страхотни спомени имам. Това е първият у нас състав за забавна детска песен. Баща ми явно е осъзнал необходимостта от подобна формация, създаде прекрасни песни, които хората и до днес слушат. Всичко, с което съм се занимавала като дете, днес много ми помага. Особено в създаването на текстове за песни. Обикновено улавям моментно настроение, моментен копнеж към нещо недостижимо. Досега никога не ми се е случвало композитор да ми даде указания какво да съдържат стиховете. Казват ми: „Както го усетиш!“
