В западна Галилея на брега на Средиземно море е разположен приказен град, обявен от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство. Това е Ако или Сен Жан д’Акр, както е бил наречен, когато през 12 век става столица на Йерусалимското кралство на рицарите кръстоносци в Палестина.
Лято, море и опера - така изглежда фестивалът в Ако. Зрителна зала е дворът на хоспиталиерите в запазената крепост от времената на кръстоносците. Самият град е върху полуостров, навлязъл дълбоко в морето. А спектакълът на операта на Моцарт „Отвличане от сарая“, е решен съвсем ваканционно и „морски“. Сцената върху запазилия се етаж от крепостта е доста тясна. Прекрасно е използвано пространството от сценографката Мих Манор. Вместо от сарая отвличането е от луксозната яхта на пашата, закотвена в източно пристанище (може би намекват за намиращото се буквално на метри от сцената). За площадки на оперното действие са използвани две нова. По-високото е оформено като палуба, а по-ниското- като каюта в същата яхта. Артистите пеят и на подиуми, навлезли дълбоко в зрителната зала, подобно на кей. От негоизлиза с гмуркане Белмонте (в ролята Натан Хелер). Прекрасно се е представил водеоаниматорът Йоаф Коен, който е заснел гмуркания на момчета и момичета. Прожектирани върху необработените камъни, те сякаш приканват да отидеш да се потопиш в прозрачните средиземноморски води. Близостта до морето създава обаче и проблеми. Всички инструменти на ерусалимския оркестър Камерата са били заменени с по-евтиния резервен комплект, заради опасения да не се повредят от почти 90-процентовата влага. Това не попречи на младия диригент Даниел Коен, който се налага като наследник на Даниел Орен, да бъде едно от прекрасните открития на спектакъла. Не може да се каже същото за певците, които изглежда си пазеха гласовете и разчитаха на микрофоните. Затова и ръкоплясканията след ариите им звучаха вяло. Най-добре се представи актьорът Джордж Иткандер в ролята на паша Селим. Това е дебютът му на оперна сцена, но тази година вече беше отличен с две награди за драматична роля - в Театрон Камери получи награда за млад актьор и в Палестино-изралския театър - за поддържаща роля.
Надписите бяха на иврит и на арабски. Осъвременените реплики предизвикваха реакция на публиката. Личеше къде в залата седят араби и къде – евреи, по бързината на реакциите, защото и актьорите ту говореха на арабски, ту на иврит. Само ариите бяха на немски език. И като поанта на толкова актуално и днес звучащата опера за сблъсъка между източната и западна култури, написана от 26-годишния Моцарт, беше една неписана ария, която зрителите с удоволствие изслушаха. Това беше молитвата на ходжата от минарето на близката джамия, заради която за няколко минути спектакълът прекъсна.
