Магията на българския фолклор, традиции и обичаи, феерия от цветове – червено, жълто, оранжево, зелено, контрастиращи си с черното и снежнобялото, очарованието на споделената любов и много слънчево настроение. Това са снимките на Асен Великов, които ни представят България в по-различна светлина. Нас ни карат да преоткрием богатствата на земята ни, у чужденците провокират желанието да я опознаят. В началото на този летен сезон с огромен интерес преминаха фотоизложбите на Асен Великов, представящи красотата на българката и българската носия пред гостите на страната ни на летищата „Варна” и „Бургас” в рамките на проекта „Различната България“, осъществен с подкрепата на издателство City info guide. С успех неговите фотографии биха могли да служат като наша визитна картичка и по големите туристически форуми в чужбина. „Като цяло се опитвам да представя хубавите страни на България. Достатъчно неприятни неща виждаме по телевизиите като водещи новини. Искам това, което показвам, да бъде хубаво”, обяснява магията на творчество си Асен Великов.
Той не е професионален фотограф. От понеделник до петък „оцелява”, посвещавайки се на основната си професия, през почивните дни се разтоварва физически и психически като обикаля познати и слабо познати кътчета на страната и запечатва видяното в снимки. Още като студент се увлича по пейзажната фотография, но преди две-три години се пренасочва към фолклорната тематика:
Случайно попаднах на един Лазаровден в Бистрица. Хареса ми излъчването на хората. После отидох на по-голям събор. Там хората отиват освободени, щастливи, усмихнати, далеч от градския шум, нерви и неволи – разказва Асен. Този дух на свободата, отварянето на човека към заобикалящия го свят и радостта от живота такъв, какъвто е, които предават неговите снимки, ги правят провокативни и запомнящи се. Но как се скъсява дистанцията между фотообектива и обекта?
Учудващо за мен много лесно се скъсява – споделя Асен Великов. – Първия път, когато ходих на събитие, бях в чужда, непозната среда. Очаквах от хората някаква враждебност, прикриване, когато видят фотограф. Но те бяха много лъчезарни и освободени от стреса. Бързо станах част от тях.
Как се ражда образът на различната България в един унифициращ се свят?
Като цяло, най-голяма слабост ми е портретът. И то неаранжираният, неочакваният, скритият кадър. Но обичам да снимам и традициите – като розобера, Йордановден, възстановки на ритуали. Това е изкушаващо за мен и правя всичко възможно, за да го снимам.
В последно време в България сме свидетели на надигаща се патриотична вълна, организират се всякакъв род инициативи и групи в социалните медии, целта на които е да се обърнем към корените си. Спонтанни двигатели на тази вълна често са младите хора. Какъв е мотивът им, според нашия събеседник?
Не искам да залитам в политическа тематика, но това е отговор на апатията на държавата към народа. Това е някакъв отдушник, според мен.
Но патриотизмът не е само връщане назад към корените, а и съзидание. Какво ни трябва, за да тръгнем напред?
Да не е много революционно, но водач трябва на първо време. В интерес на истината, събуждането не е толкова лесно. За съжаление нашето поколение е един път излъгано на 10 ноември. Сега втори път има надежди за промяна. Но тези, които са отчаяни, напуснаха страната. Виждате – ние се стопихме с 2 милиона. Тези, които сме останали тук и се надяваме на промяна, правим всичко възможно, за да я направим. В това отношение е и моята съпричастност към едно пътуващо читалище „Бащино огнище” – автобус, който обикаля различни градове и села и се приема добре от хората. Целта на тази инициатива е да се събуди заспалото в нас родолюбие. Но не е само тя. Хората, ангажирани с фолклора, се опитват чрез представления и други мероприятия да събудят тази искра и мисля, че успяват. Все повече хора се събират на фолклорните събори. За две години бих казал, че се удвояват, сподели в интервю за Радио България фотографът Асен Великов.