Ако изгорелите тютюневи складове – паметници на културата са алегория на безпътицата, то каква е тогава държавата, която зачерква своите благодетели? Защо допуснахме да се случи вандалският акт и къде да търсим причините между духа на Закона и „буквата“ му? Коментар на проф. Ивайло Дичев – преподавател по „Културна антропология“ в СУ „Климент Охридски“
Проблемът с наследството ни е много важен и Пловдив е много важен град в това отношение, защото е единственият град, в който аз виждам хората да се мобилизират, за да защитават своето наследство, да правят асоциации, да инвестират. Видяхме начина, по който те успяха да спечелят конкурса за европейска столица, като намериха неочакван ракурс към наследството, заяви проф. Дичев. Капанът бе превърнат в прекрасно място за разходки, каквото градовете у нас не ценят.
Ценят няколкото камъка, които са останали от римляни, траки и т.н.. А истинското наследство, с което са живели нашите деди и бащи, лесно са го унищожавали. Какво е направило нашата държава индустриална, какво я е направило част от европейската карта..... видяхме, как в София ликвидираха бирената фабрика – имаше протести, но далече от това, което се случи в Пловдив. На път са да ликвидират и Захарна фабрика....Пловдив дава пример за ценене на истинското наследство. Това, с което са живели хората и го помнят. Мисля, че е много важен фронтът на тази битка, в който виждам и камарата на архитектите, и ИКОМОС, и университетски преподаватели – мои колеги, много е важен примерът, който ще дадете за цяла България, коментира проф. Дичев.
Гласовете на улицата бяха надеждата това безумие да спре. Става въпрос за ситуация, която наричаме неолиберализъм, която е различна от либерализма на 19 век, когато всеки има възможност да прави някакво предприятие и да печели пари. Тя е подчиняване на държавния апарат на частните интереси. Държавният апарат се превърна в придатък на инвеститорите. Играе ни се театър. Можем да го спрем единствено с пълна мобилизация на гражданското общество в цяла България. .
В София имаме същата ситуация. Същият министър на културата, който трябваше да пази вашите складове, той ликвидира с Ларгото старата крепостна стена пред Министерския съвет, построи отгоре там някакви стенички и я превърна в някаква битова механа. Скандал!.
Културата, както образованието, както екологията, са сфери, в които частният интерес не може да бъде водещ. Последната дума трябва да е на обществото, подчерта проф. Дичев.
В Пловдив има изключително активни хора. Те безвъзмездно предложиха защита на един набеден клошар, предложиха действия, за да не паднат и руините. Трябва да се замисляме, кого излъчваме в управлението. От друга страна, има прекомерно разширяване на понятието за културно наследство, което прави невъзможно неговото поддържане. Трябва да се идентифицират емблематичните и най-важни обекти, които с цялата сила на държавата да бъдат върнати на разпореждане на обществото. Но трябва да разберем и другата страна – на инвеститорите, които са дали някакви пари. Примерът на Пловдив е много важен, защото специалисти, интелектуалци и граждани започнаха да говорят по тази тема – отсяването на най-важните паметници от тези, които можем да оставим на частника.
Повече чуйте от звуковия файл:
