Записът, който ще слушаме е уникален, защото е осъществен веднага след ремонта на прочутата концертна зала – ремонт, след който връща първоначалното си великолепие. Концертът е на 1 ноември 1987 г. – рецитал на Лучано Павароти съпровождан от Джон Уастман. Започват с „Виолетки“ на Скарлати, „Милост, Господи“ на Страдела и „Какъв горд обичай“ от Легренци.
Най-първия си рецитал Павароти прави през 1973 г. в малкото градче Либърти в Мисури. След това той ще се завръща там с огромно удоволствие и винаги ще помни своя първи опит. Този първи рецитал е организиран от американския агент на певеца Херберт Бреслин. Лучано искал да опита дали този непознат до този момент за него жанр като рецитал с пиано подхожда на възможностите му. В историята са известни случаи, в които много прочути звезди са се провалили в това поприще. Павароти решава да направи този експеримент следвайки опита на своите идоли Бениамино Джили и Тито Скипа. Точно както звездните си предшественици и той съставя програмата като смесва класически песни с оперни арии, които изпълнява по това време.
Така този певец с необятен глас, любимец на публиката от оперната сцена бързо открива, че за да бъдеш сам дори за час пред слушателите, трябва да си максимално концертриран и да си във върхова вокална форма през цялото време. Открива, че при рецитала времето тече по съвсем различен начин отколкото по време на един оперен спектакъл. Два дни след Либерти Павароти изнася още един рецитал в Далас, Тексас. Точно в тази паметна вечер се явява бялата кърпа станала след това запазена марка на певеца „Покривката ми за сигурност“ както я нарича той. Лучано гледал някакъв певец, който неуморно жестикулирал по време на рецитал и решил, че му трябва нещо, което да му помага да контролира движенията си. Така в ръцете му се появява бялата кърпа.
Следващият концерт е в Денвър и ето идва паметната вечер в Карнеги хол на 18 февруари 1973 г. Павароти и Бреслин не били сигурни, че залата ще се напълни, но се оказало, че трябвало да се сложат допълнителни столове и на сцената, за да може да влязат колкото може повече слушатели. Благодарение на тези рецитали певецът успява да предложи изкуството си и на хора, които сигурно иначе никога не биха могли да го чуят. Защото както обичал да казва той „Всичко което ми е необходимо е сцена, пианист и публика“.
В дискографията на певеца има още няколко официални издания от рецитали на различни места по света и с различни пианисти – в Барселона с Леоне Маджера и пак с него концерт в Музикферайн във Виена на 29.10.1997 г. Иначе всички знаем за самостоятелните концерти, които изнася в парковете на Лондон и Ню Йорк, на стадион Уембли, олимпийските стадиони в Берлин и Барселона, Римския амфитеатър в Оранж, Холивуд Боул, под Айфеловата кула в Париж. Но това са концерти за хиляди зрители. Днес ви представяме онзи Павароти, вглъбен и отдаден на своите слушатели.
В програмата са включени още:
„Аве Мария“ и „Аве верум“ на Шуберт и „О, мой мил Исус“ на Гуида, Ария на херцога от 2 д. на „Риголето“ на Верди, ария на Марчело от операта „Херцогът на Алба“ от Доницети и ария на Лорис от операта „Марта“ на Флотов, три сонета по Патрарка от Ференц лист – „Не намирам покой“, „Да бъда благословен денят“ и „Видях на земята“.
събота, 3 септември, от 20 часа
