22 септември, Денят на обявяването на независимостта на Царство България от имперска Турция, е ден, който доскоро в българската официална празнична номенклатура не фигурираше и дори не беше въобще почитан. С годините обаче, след като се установи колко сложно е в настоящето създаване и консолидиране на независима държава (примерите с републиките на бивша Югославия, с Косово и с продължаващите кюрдски усилия в тази посока са достатъчно красноречиви), и българските политици, и българските учени-хуманитаристи, и българските граждани разбраха, че всъщност това не е изобщо някакъв си там формален ден, че е едно дипломатическо и общодържавно усилие, постигнато с много пот на международната сцена. Ето защо е прав покойният професор Пламен Цветков, който пледираше, че в действителност 22 септември е денят, който би трябвало да е национален празник на България, вместо 3 март. Така или иначе, независимостта е обявена и това е един от много успешните ходове на младата българска държава, сравним може би единствено с възторга на Съединението. Но ако 6 септември и последвалата война е време на общонароден подем, за 22 септември факторите, допринесли за безспорното постижение, са доста по-коварни и извъртяни, фактори дипломатически, не народнически. Та тъкмо върху тях ще спрем вниманието си в предаването „Премълчаната история” на 21 септември, ден преди Деня на независимостта.
Гост: историкът доц. Николай Поппетров.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
