Ленинград, 9 август 1942 г., Симфоничният оркестър на Радиокомитета на Ленинград с диригент Карл Елиасберг изпълнява Седмата симфония от Дмитрий Шостакович.
Много страници са посветени на Седмата симфония от Дмитрий Шостакович, сред неговите петнадесет симфонии няма друга, въздигната в подобен култ. Съветската пропаганда умело се възползва от искреното вдъхновение на композитора. Сред патриотичните песни в тежкото военно време на хитлеристката блокада на Ленинград се ражда една симфония! Но Сталин и обкръжението му малко се интересуват от трагичния патос на Седмата. Пропагандата акцентира върху фактите: първите три части на творбата са написани само за около месец от композитора в окупирания от фашистите Ленинград, четвъртата завършва, евакуиран в Куйбишев. Симфонията на Шостакович показва победната сила на съветската страна, несломимия дух на съветския човек… Премиерата е на 5 март 1942 година в Двореца на културата в Куйбишев с оркестъра на Болшой театър под диригентството на Самуил Самосуд – ретранслиран по всички радиостанции на СССР и зад граница. Легендарно е изпълнението й на 9 август, същата година, в Ленинград – денят, когато немското командване неуспешно планира превземането му. Тя звучи със сборен оркестър, ръководен от Карл Елиасберг. Наистина нечуван подвиг! Измършавелите от изтощение, глад и преумора музиканти с безграничен ентусиазъм репетират дни наред, пешком вървейки през целия град до залата на Ленинградската филхармония. Музиката на Шостакович е потресаващо откровение за слушателите, мнозина от тях не сдържат сълзите си.
В мемоарите си, записани от Соломон Волков, композиторът разкрива идеята на симфонията в по-различен ракурс от официозния: Аз наистина пиша бързо, но нося музиката в себе си дълго, преди да започна да я записвам. Седмата симфония бе замислена преди войната и следователно просто не може да бъде разглеждана като реакция на нападението на Хитлер. Когато композирах известната „тема на нашествието”, мислех за други врагове на човечеството. Естествено, фашизмът е неприемлив за мен, но не само германският, всяка негова форма е отблъскваща. В днешно време хората си представят предвоенния период за идилично време – всичко е било прекрасно, преди Хитлер да ни нападне. Хитлер е престъпник, това е ясно, но такъв е и Сталин. Изпитвам безкрайна болка за убитите от Хитлер, но не по-малко ме боли за тези, които бяха унищожени по нареждане на Сталин. Страдам за всеки изтезаван, разстрелян или умрял от глад. Те бяха милиони в нашата страна преди да започне войната с Хитлер. Тя донесе много нова скръб и разруха, но не съм забравил ужасните предвоенни години... Седмата симфония стана моята най-популярна творба. Натъжава ме, не всички разбират за какво иде реч, а от музиката всичко би трябвало да стане ясно… Ахматова написа своя „Реквием”, а Седмата и Осмата симфонии са моят реквием.
Ще слушате Седмата симфония от Шостакович със студиен запис на СО на БНР под диригентството на Емил Табаков. В предаването маестрото споделя ценните си наблюдения и опитност в интерпретацията на творбата. Ще ви срещнем и с продуцента Владимир Христозов, част от радиоекипа, осъществил интеграла със симфониите на Шостакович.
