Защо все пак параолимпийците се чувстват дискриминирани - защото всеки медалист от тях получи премия пет пъти по-малка, отколкото здравите ни спортисти - медалисти от Рио - сякаш увредените спортисти бяха тренирали пет пъти по-малко от другите си колеги.
Затова се разшумя във всички медии през последните два дни, а министърът на спорта Красен Кралев коментира, че няма как премиите на здрави и увредени спортисти да бъдат еднакви като финанси, защото „олимпийските и параолимпийски игри не са едно и също състезание по ранг”. И така здравият спортист за златен медал би получил 250 хиляди лева (ако имахме такъв), а Ружди Ружди, след своя успех взима 50 хиляди.
Юридически правата на всички са спазени - никой спортист от олимпийските и параолимпийски игри не остана непочетен финансово от държавата - това е…
Това е един пример как на хартия правата на всички граждани се спазват, но на практика - не и независимо от добре написаните закони, и от различните институции и комисии, като например Комисията за защита от дискриминация - все пак на хората с увреждания някак си им се напомня за това, че не са като другите, и то доста често, а понякога и доста грубо.
Защо се дава този драстичен пример в ефира на „Законът и Темида”? Защото днес се открива третият семинар, организиран от Българската съдийска асоциация, и с международно участие, който ще се занимава с точно с тези въпроси - има ли дискриминация спрямо хората с увреждания, какви са механизмите им за защита и каква е практиката по света?
Отговорите - предварително от един от организаторите на семинара - съдия Богдана Желявска.
