1. На мнозина е известно, че тарантела е италиански танц. За него чувството, желанието да танцуваш е единствено условие. И наистина, при тарантелата няма грешни стъпки, най-важна е спонтанността. Твърди се, че танцът се появява през 15 век в град Таранто и става популярен като ефективно средство за лечение на болест (тарантизъм), предизвиквана от досег с отровния паяк тарантула и водеща до истерични състояния. Като начин за справяне с тарантизма заболелите били карани да танцуват върху мелодията и бързия ритъм на тарантела, докато изпаднат в транс, с надеждата, че от продължителните, бързи, отривисти, ритмични движения отровата ще излезе от пострадалите. Популярността на тарантелата нараства толкова, че през 16 и 17 век е било обичайно да се канят специално съществуващи оркестри, пътуващи из цяла Италия и под чиято музика заболелите от тарантизъм танцували и надяваме се - оздравявали.
2. Чувството е в основата и на блуса, колкото и да е „многолика природата на това висше проявление на афроамериканското музикално творчество, пулсиращо в сърцето на черна и бяла Америка” (Йордан Рупчев, Рупи). Думата „блу” (blue) на английски език освен синьо означава тъга, печал и с времето става наименование и на песенна форма. Блусът активно се налага като песенен модел след Гражданската война в САЩ (1861-1865). За първи път се появява официално издаден на ноти през 1912 година, а през 1920 е осъществен и първият известен блус-звукозапис. Текстовете в блуса представляват разкази за (предимно) проблеми, свързани с пари, дом, храна, секс, загуба, любов, работа, престъпления, алкохол… Казват, че с блус се пише истината.
Интересно, поникнал от тъгата блусът често пъти е лек срещу нея.