Спомняйте си с радост за мен, когато няма да ме има… Това се думи на Едип из трагедията на Софокъл. С тях Синополи отдава почит към интенданта на Дойче Опер Берлин Гьоц Фридрих, отишъл си от този свят в края на 2000 година. Само няколко месеца по-късно на 20 април 2001 година знаменитият италиански маестро ще го последва…Споменатият цитат от Софокъл е отпечатан върху корицата на програмата на „Аида“ – спектакъл състоял се в памет на Фридрих. Уви, оказал се последен и за Синополи. В началото на трето действие диригентът рухва внезапно на пулта. Настава невъобразима суматоха, а музикалният свят е в шок. „Джузепе Синополи приключи жизнения си път в театъра, от който започна стремглавото му изкачване към оперния Олимп 20 години по-рано“, отбелязват на първите си страници немските издания.
Всъщност „Аида“ - гениалното творение на Верди рамкира театралната кариера на един от най-самобитните и всестранно надарени диригенти от втората половина на ХХ век. Дебютът е в родната Венеция през 1978, а последният спектакъл - на 20 април 2001 година в Берлин. Верди без съмнение е в челото на големите интерпретаторски достижения на Джузепе Синополи редом с Пучини, Вагнер, Малер, Рихард Щраус…
Питат маестрото в интервю за Франкфуртер Алгемайне как са позиционирани в съзнанието му записите от една страна и от друга-спектаклите. Ето отговорът: „Преживяното в театъра се запечатва дълбоко в емоционалната памет.Следиш на живо и направляваш според възможностите си развитието на драматургичните и музикални идеи.
На запис концентрацията трае определено време, а на другия ден е останал само блед спомен. Не е възможно обаче всички да се наслаждават на живо на най-съвършения продукт: солисти, оркестър, диригент… Ето тук е огромната роля на регистрацията и смазващата отговорност за нас творците! Десетки хиляди копия се въртят по света! Под тях сме се подписали и това неимоверно задължава. Винаги съм недоволен от записите си. Няма миг, в който да не ми се иска да коригирам нещо.
Утехата е, че съм работил честно, а и мисълта за…следващия запис“, откровение на Джузепе Синополи, споделено пред Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Пак там маестрото е представен като личност с тайнствен ореол. Импулсивността, типична за италианците, сякаш не му е присъща. На преден план се откроява интелектуалецът с трезв, дълбоко обмислен подход към нещата, гарниран с изобилие от оригинални идеи и безгранични интереси. Казват, че по време на репетиция Синополи буквално раздробява произведението на съставните му части.И вече „набавил си“ необходимия материал с безпогрешен усет започва да гради музикалната структура на творбата.
В съботната вечер ще си припомним една от топрегистрациите на знаменития диригент – „Набуко“ от Верди. Запис за фирмата Дойче Грамофон от 1983 година Повод за гордост и за нас българите заради феноменалното изпълнение на Гена Димитрова в една от коронните ѝ роли на Абитаил. Партнират ѝ Пиеро Капучили, Пласидо Доминго, Евгений Нестеренко, Лучия Валентини-Терани. Хор и оркестър на Дойче Опер Берлин обединени от диригентската палка на Джузепе Синополи. На втори ноември музикалния свят отбеляза 70-та годишнина от рождението му. Изумително надарена личност: диригент, композитор, дипломиран лекар и археолог, писател…
Пословичен бе работохолизмът на маестрото, а разностранните му интереси и фундаментални познания в различни области предизвикваха бурен възторг, че и… завист в гилдията!
Животът на Синополи обхваща кратък отрязък от време, но той живя на високи обороти. Невероятно интересен живот, като на филмова лента…
Съдържание на операта "Набуко" от Джузепе Верди
