Преди две години световните медии разпространиха информацията, че канадският проф. Бари Уилсън е разчел ръкопис, съхранен в Британската библиотека. Писателят Симча Якобовичи пресъздаде превода в книгата „Изгубеното Евангелие” - The lost gospel. Англиканската църква опроверга тиражираните информации и сравни „откритието” с измислиците в книгата на Дан Браун „Шифърът на Леонардо”.
Доколко подобни „разкрития”, почиващи и на отчасти субективни твърдения, ни дават право да говорим за семейство между Мария Магдалена и Божия син, стоящ в разпятието си като символ на съвременна религия с безспорно влияние върху душите и умовете на хората? Доколко е полезно да приемем, че дори и да е имало подобен съюз, той би приличал на представите за семейство на средностатистическия земен жител и от началото на ХХI век? И какво ще ни донесе това за по-доброто бъдеще на човечеството?
Отговорът се крие някъде в трактовките за Пътя на Голготата. Малцина са дръзналите да оспорят този път на Христос. Един от тях е богословът-мъдрец Ваклуш Толев, чийто глас е съхранен в „Златния фонд” на БНР. Само човек може да свидетелства за наличие на нещо повече от човека, твърди Толев.
В самия край на първото издание на „Тайни и загадки” поглеждам към стенописа „Тайната вечеря” и прозвучава въпросът дали чрез четката на Леонардо да Винчи - Иисус Христос и Мария Магдалена получават право на своята уникална „сватбена” снимка - чуйте още в звуковия файл.
