Тенеси Уилямс в Париж през 1959 г.
Снимка: Gisèle Freund
Тази неделя в „Радиотеатър след поунощ“: Тенеси Уилямс и „Нещо неизречено“. Пиеса за две жени: едната е успяла, богата и вече посивяла, а другата не е богата, нито успяла, на всичкото отгоре косите й са посребрени не с императорски сив цвят, а с нещо като мръсно бяло, с нещо като позацапано. Сивият цвят на победата и сивият цвят на забравата... Но тези неща стават видими само когато мълчанието между двама души е продължило прекалено дълго. И се е превърнало в непроницаема стена между тях. И е белязало победителя. И е белезяло победения. А Тенеси Уилямс добре е разбирал от победи и поражения – вървели са ръка за ръка през целия му живот.
Истинското му име е Томас Ланиер Уилямс III. Роден е през 1911 година в Кълъмбъс, Мисисипи. Баща му е бил търговец на обувки и алкохолик, а майка му е била южняшка красавица и властна, невротизирана жена. Тенеси Уилямс е бил много привързан към по-голямата си сестра, която е страдала от психическо заболяване. Макар че не точно „Стъклената менажерия“ /пиесата, която отразява като в огледало болезнения свят от детските му години/ му носи първия Пулицър, точно тази е пиесата, която му отваря вратите към успеха. Пиесата за обсебваща майка, която не иска да живее в реалността и бяга в миналото, за болната й дъщеря, която се учи да живее с болестта си и мечтите й непрекъснато я предават, за младия Том... образа на младия Тенеси Уилямс.
Преди това обаче нещата не вървят гладко. До успеха на „Стъклената менажерия“ Тенеси Уилямс пише много, работи всякакви черни професии, за да се издържа, изтощава се от преумора, но единственият му успех е наградата от Фондация „Рокфелер“ (1000 долара) за пиесата му „Война на ангели“ – пиеса, която поставят в Бостън. След провала й драматургът се мести в Ню Орлиънс, за да стане част от Федералната програма на президента Рузвелт, която помага на актьори, музиканти и писатели по време на Голямата депресия.
През зимата на 1944 година „Стъклената менажерия“ е поставена в Чикаго, а след успеха там представлението се мести в Ню Йорк, където веднага става хит на Бродуей, а пиесата печели наградата на театралните критици в Ню Йорк. Следва шедьовърът „Трамвай „Желание“, който му донася първия Пулицър и се превръща в една от най-любимите пиеси на световния театър. Драматургът печели втория си Пулицър с „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Но Тенеси Уилямс има особено мнение по въпроса за успеха и пише: „... обществената личност, която сте вие, а също и „името“, което сте си създали, не са нищо друго освен една фикция, сътворена от огледалата. А единственият някой, който заслужава да бъде, е онзи незабелязан самотник, съществувал от започването на вашия живот“.
Личният живот на драматурга е низ от крушения, но не това остава за поколенията. Завинаги на човечеството ще принадлежи всичко, което е написал, майсторството на написаното, изключителният му талант да достига до най-скритите, най-дълбоките, най-тънките и най- съкровените кътчета на човешката душа.
Благодарим ти, Томас Ланиер Уилямс III. Благодарим ти, южняко! И нека чуем „Нещо неизречено“.
Участват артистите: Татяна Лолова и Мая Бабурска.
Режисьор: Румен Томов.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!