Последният ден срещу Рождество отмина. Настъпи зимна, ясна нощ. Надникнаха звездите. Месецът се вдигна величаво в небето да посвети на добрите хора и на целия свят, та на всички да им бъде весело да коледуват и да славят Христа...
Така започва повестта на Николай Василиевич Гогол „Нощта срещу Рождество“. Предлагаме ви да я чуете драматизирана. Ще послушате как в небето над Диканка зла сила се опитва да развали святата нощ преди Рождество. Тя събира всички звезди в ръкава си и скрива луната в джоба си. И оттам нататък започват приключенията – страшни, фантастични и прекрасни.
Самият Николай Василиевич Гогол е бил странен и мистичен. И досега около него кръжат загадки. Приносът му към руската литература е огромен. Но около живота му има повече въпроси, отколкото отговори. Знае се, че е бил с лабилна психика, склонен към тежки депресии, както и че е автор на първото в света произведение в стил „хорор” – повестта „Вий”, която е написал през 1835 година. Имал е проблеми с общуването, не е понасял срещи с непознати, бил е пристрастен към сладкото. Работил е като чиновник, като преподавател, но никъде не се е чувствал на мястото си. Писането очевидно е било стихията му, въпреки че се смята, че няколко дни преди смъртта си е изгорил втория том на романа си „Мъртви души”, тъй е бил отчаян от написаното. Прекарва в чужбина близо 12 години, но се връща в Русия и в последните години от живота си попада под влияние на свещеника Матвей Константинович. Знае се, че той е подтикнал Гогол към гладуване и се смята, че това е отслабило здравето му. Но можем само да гадаем дали зад този външен факт не се крие някакъв път на духовно познанание и експериментиране. Гогол прекарва на този свят едва 42 години. По всичко личи, че трудно се е справял със земните си обиталища. Въпреки това, което е и без значение, тъй като не животът на талантливия писател четем, а неговите произведения, творчеството на Гогол има огромно влияние върху развитието на руската литература. Той е признат класик и на световната литература. Окачествен е като майстор на отрицанието и смеха. Приносът му е в реализма, с който описва живота – няма положителни герои, но има самият живот – точно такъв, какъвто е.
Превод и драматизация: Ребека Арсениева.
Участват артистите: Ириней Константинов, Петър Гюров, Катя Иванова, Меглена Караламбова, Константин Коцев, Любомир Младено, Веселин Цанев, Рут Рафаиова, Бианка Бенковска, Емил Манасиев.
Музика: Румен Бальозов.
Режисьор: Милена Кубарелова.
