След 33 години отсъствие от миланска сцена, музикалният директор на Ла Скала маестро Рикардо Шайи неслучайно избира шедьовъра на Пучини в оригиналната версия от премиерата, състояла се в Миланската Скала през 1904 г. Това е една опера, която разказва историята на два противоположни свята - Изтока и САЩ. Именно с Изтока са свързани разнообразните събития, с които в последните месеци Италия отбелязва 150 г. oт началото на дипломатическите отношения с Япония и важния културен обмен между двете страни.
Независимо от ниските температури, в нощта преди премиерата опашката пред Ла Скала продължаваше да бъде внушителна. Търпеливите почитатели на операта чакаха с надежда да успеят да закупят билет на по-ниска цена. Десетки големи екрани бяха готови да предават директно операта - в над 100 кина в Италия и 230 в Европа. Минути преди началото на премиерата фоайето на Ла Скала се изпълни с изтъкнати гости, нетърпеливи да заемат места в очакване на считаното за най-важно културно и светско събитие в годината. Усещането бе за истинско модно дефиле с преобладаващи японски мотиви. Карла Фрачи се появи в традиционна бяла рокля, видяхме Роберто Боле, бившият крал на Испания Хуан Карлос, посланикът на Япония, представители на институции. Не беше изненада отсъствието на Президента на Република Италия Матарела, принуден да остане в Рим за формиране на ново правителство.
Дебютирал като диригент именно с тази опера в Чикаго през 1974 г., маестро Шайи ни очарова със своето брилянтно дирижиране. Това е една морална пътека, която завършва днес, казва маестрото. Режисурата и сценографията на Алвис Херманис ни пренесоха към японския театър кабуки. Ще се срещнете със сцени и картини, принадлежащи на една уникална традиция, споделя латвийският режисьор. Аплодисменти за избора на костюми на Кристин Жоржен в класически японски стил.
В ролята на Чо Чо Сан бе изгряващият сопран от Уругвай Мария Хосе Сири. Облечена в бяло кимоно, Сири ни впечатли с великолепна дикция, силно сценично присъствие и актьорски умения. Нищо в изпълнението й не подсказа за вълнението, което несъмнено е изпитала за нейната първа Чо Чо Сан - роля, изпълнявана от звезди като Рената Тебалди и Мария Калас. Изпитах истинска национална гордост от коментара на италианските медии: Абсолютният монопол в тази роля несъмнено принадлежи на очарователния сопран от България Райна Кабаиванска. Аплодисментите бяха и за великолепното изпълнение на Анализа Стропа, която бе Сузуки. Браян Хаймел ни покори със своя Пинкертон. Американският тенор се отличи с мощен и драматичен глас. Овации и за Никол Брандолино, която бе Кейт Пинкертон. След великолепна изява в “Сватбата на Фигаро”, Карлос Алварес отново заслужи високата оценка на публиката за ролята на Шарплес. Сила на гласа и ясна дикция бяха водещи в изпълнението на испанския баритон. Когато Шарплес произнася думите “Nessuna pietа”, аз чувствам, че това са думи на Пучини и усещам неговия поглед върху изпълнителите, споделя Мария Xосе Сири. Заслужени аплодисменти за Карло Бози в ролята на Горо и Константино Финучи, който бе принц Ямодори.
След премиерата през 1904 г. в писмо до Камило Бонди Пучини споделя: Искаха да ме линчуват! Само няколко години по-късно, с някои корекции, операта се превръща в една от най-изпълняваните на международната музикална сцена. Дъждът от цветя на сцената и овациите бяха доказателство за изключителния успех, с който шедьовърът на великия италиански композитор се завърна в Ла Скала. 14-минутните аплодисменти изписаха със златни букви: Победа на Пучини!
