В предколедното издание на „Денят делово“ разговаряхме за коледното добротворчество – за кампаниите в полза на Хитрино и на хората в нужда; за това дали българските работодатели намериха начин да зарадват и мотивират своите служители с допълнителни бонуси или различни нематериални придобивки, за да бъдат лоялни към компаниите, в които работят. В студиото гостува Пламен Мирянов – 27-годишният архитект, който, освен основните си занимания, снима филм за глаголицата и за най-голямото българско знаме, развяно по време на събора в Роженските планини; архитектът, който намери начин да отправи древното свещено послание на глаголическата азбука към учениците от 119-то училище в София, като го вгради в сграда срещу училището. „Всичко, което е добро, мога да приема, всичко, което е добро, мога да направя“ – гласи надписът, изписан с идеята, когато учениците излязат от училище да погледнат към фасадата и да бъдат вдъхновявани да вършат добри дела.
С младия ни гост разговаряхме и за помощта за Хитрино от страна на архитектурния и строителен бизнес, за отговорността на архитекта към формирането на нагласите и вкуса към красивото в заобикалящата ни архитектурна среда, за патриотизма сред младежите, както и за начините да мотивираме младите успели българи да се връщат и да остават в страната си, за да могат да участват в превръщането и в по-добро място за живеене.
В развития свят всички тези дейности са само част от едно голямо понятие – корпоративна социална отговорност – чиято концепция се изразява в това, че за да бъде един бизнес модел успешен, е необходимо и да инвестираме в хората – в образованието и квалификацията им, да се грижим за общността, в която живеем и работим, да опазваме околната среда…
Има ли го у нас това разбиране и в какво се изразява? – един въпрос, върху който можем да помислим и по време на коледните празници, защото основната им същност е в любовта към другите и в способността да даряваш.