Премиерата на Десетата симфония в ми минор от Дмитрий Шостакович е на 17 декември 1953 г. в Ленинград – в Голямата зала на Консерваторията с Ленинградската филхармония под диригентството на Евгений Мравински. Точната датировка на създаването ѝ е спорна. Пианистката Татяна Николаева посочва годината 1951, ескизи в архива на композитора разкриват идеи за тази симфония от 1946. Определят я като една от най-автобиографичните творби на Майстора. Може би защото за първи път в симфоничните му опуси се появява темата „автограф“ – музикалният монограм D-ЕS-С-Н (ре-ми бемол-до-си) от инициалите Д. Ш. в немска транскрипция. В третата част се появява и още една тема – настойчиво изпята от валдхорна 12 пъти! В нея е зашифровано името на Елмира Назирова, към която композиторът изпитва нежни чувства. За година до уволнението му от Московската консерватория (с мотивите „професионална непригодност” и лошо влияние върху младите музиканти), Елмира – азърбейджанско-еврейска пианистка и композиторка, е студентка на Шостакович. Когато се завръща в Баку да довърши образованието си, в протежение на няколко години е в постоянна епистоларна връзка с Дмитрий Дмитриевич. Той споделя с нея работата си върху Десетата симфония, кани я на премиерата, подарява й отпечатаната партитура с посвещение... Но не само лични емоции са вплетени в творбата.
Темата за доброто и злото неотстъпчиво присъства и в този опус на композитора, в който развенчава тиранина. Мнозина още на първото изпълнение са потресени от втората част и я възприемат като музикален портрет на Сталин. Смъртта му през 1953 г. отърсва Шостакович от мрачната депресия, в която е изпаднал след поредното публично заклеймение през 1948 г. с постановлението по повод операта „Великата дружба” на Мурадели. Безработен, за да издържа семейството, той пише филмова музика, дори продава партитури от личната си библиотека. И за да увери властта в лоялността си, създава ораторията „Песен за горите”, (за която получава Сталинска премия) и кантатата „Над нашата Родина слънце сияе”. Същевременно обаче излива истинските си чувства в Първия цигулков концерт, в клавирните 24 прелюдии и фуги (писани по модела на „Добре темперираното пиано” от Й.С. Бах), във вокалния цикъл „Из еврейската народна поезия” – произведение абсолютно немислимо за изпълнение в обстановката на официален антисемитизъм и ехото от изфабрикуваното дело срещу „лекарите-убийци”... И когато през 1953 г. се надига илюзорната надежда за промяна към по-добро, обявена е частична реабилитация на жертвите от репресиите, Шостакович представя 10-ата симфония.
Двама събеседници ще бъдат в студиото: маестро Емил Табаков (под негово диригентство със Симфоничния оркестър на БНР ще чуете творбата) и Мирослав Данев (звукорежисьорът на студийния й запис).
