Не знам дали в суматохата покрай празниците сте обърнали внимание на една делова информация. От русенската дирекция „Инспекция на труда” съобщиха, че в едно от селата на областта са открили хора, които живеят и работят в направо робски условия. Срещу храна и подслон те гледат овце, крави и биволи в няколко ферми на местен чорбаджия и не само не се оплакват, а и твърдят, че са доволни от живота си там, защото иначе ги чака гладно и бездомно съществуване. За договори, заплати и осигуровки нито са мислили, нито искат да чуят – така им било много добре.
Почти съм сигурен, че тези хора не са чували също, че живеем в XXI век, че сме в Европейския съюз, че има Кодекс на труда и Международна харта за правата на човека. За тях тези неща не съществуват и затова, естествено, не ги интересуват. Но с това те (поне като мислене) се възвисяват до най-високите етажи на властта и бизнеса в Родината. Спомнете си само колко хора бяха тъпкани, лъгани и употребявани през годините на безкрайния ни преход. Всички не можете да си спомните, разбира се – унижавани бяха милиони хора. Но все пак – миньори, учители, шивачки, артисти, шофьори, академици, боклукчии... Дано ми простят онези други милиони, които пропускам. Нямам нито време, нито памет, за да спомена всички.
